Прясно одобрената стратегия на Германия за внос на водород беше критикувана от индустриални групи за това, че не отчита липсата на надеждни тръбопроводи за доставка на чист газ от други части на Европа.
Миналата седмица надзорният орган на Европейския съюз по отношение на разходите предупреди, че амбициите на региона в областта на екологичния водород се ръководят от политическа воля, а не от солиден анализ. Германия има един от най-широкообхватните планове в мисията си да замени въглищата - първо с природен газ, за да намали бързо емисиите, а след това и с водород. Съществуват сериозни въпроси относно това дали водородът ще бъде наличен в мащаба, от който се нуждае Германия, и на достъпна цена.
Германия заявява, че ще бъде един от най-големите купувачи на водород в света и ще внася доставки от Европа и Африка. Правителството се надява, че тази декларация ще бъде достатъчна, за да стимулира компаниите да финансират производството на водород, както и проекти за тръбопроводи като H2Med, които се свързват с Испания.
Стратегията за внос ще „спомогне за осигуряване на инвестиционна сигурност за производството на водород в страните партньори и за развитието на необходимата инфраструктура за внос“, се посочва в стратегическия документ, одобрен от кабинета в сряда.
Необходимостта е ясна. Според стратегическия документ най-голямата европейска икономика ще се нуждае от внос, за да покрие около 70% от нуждите си от до 130 тераватчаса до 2030 г.
Но прогнозите не са достатъчни, за да могат инвеститорите да заложат парите си.
Стратегията „не дава индикации за надеждно увеличение на търсенето в Германия“, заяви в изявление Тим Келер, ръководител на газовата група Zukunft Gas. „Международните доставчици на водород очакват ясни сигнали и импулс, които да предизвикат инвестиции в капиталоемко производство на водород.“
Необходим план
Министерството на икономиката изброява различни инструменти за финансиране - като глобални търгове, поредица от субсидии, 15-годишни договори с енергоемки индустрии или награди от Европейската банка за водород. Това, което липсва, е подробен план за това как водородът ще стигне до Германия
Първоначално Германия ще разчита основно на доставки по тръбопроводи от преките си съседи в Балтийско или Северно море - като Норвегия, Дания или Обединеното кралство, но подготвя и инфраструктура за доставка на амоняк.
Тази седмица мрежовите оператори на страната представиха одобрение за планиране на водородна мрежа на стойност 20 млрд. евро. Според Франк Петер, ръководител на мозъчния тръст Agora Industry, обаче няма споразумения за свързване към европейската мрежа.
Въпреки че индустриалните групи по принцип приветстваха стратегията, Германската федерация на стоманодобивната промишленост също призова за „достатъчно финансиране на инструментите за внос“.
Германските стоманодобивни предприятия ще бъдат особено зависими от вноса на водород, за да могат да пречистят дейността си, свързана с големи емисии. Например Thyssenkrupp AG, която е отговорна за почти 3% от всички германски емисии на CO2 през миналата година, заяви, че първият ѝ завод за директно намаляване на емисиите ще се нуждае от около 400 тона чист газ всеки ден.
Другите страни нямат стремежа на Германия да развива водородна инфраструктура, каза Ивон Руф, партньор в консултантската компания Roland Berger.
„Основният въпрос как ще се развие цената на водорода, а оттам и търсенето, все още предизвиква много колебания и нежелание за инвестиции в световен мащаб“, каза Руф.