Представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) обсъждат възможността да поискат от банките да добавят около 7 млрд. евро под формата на провизии за необслужвани кредити с ливъридж, което е приблизително половината от първоначално предвиденото, след като задълбоченият преглед на този бизнес предизвика бурна реакция сред кредиторите.
Първоначално ЕЦБ целеше до 13 млрд. евро допълнителни резерви, но според запознати екипът, който извършва работата, сега предлага да се намали тази сума. Няколко длъжностни лица са призовали тази цифра да бъде намалена, казаха източниците, пожелали анонимност.
Сумата не е окончателна и все още може да се промени. Намалението отразява и подобрението в качеството на някои кредити и промените в кредитните портфейли на банките от юни миналата година насам - крайната дата, която ЕЦБ използва за прегледа си, казаха двама от лицата.
Говорител на ЕЦБ отказа коментар.
По-рано агенция Bloomberg съобщи, че надзорният орган се кани да намали първоначалните си искания, след като необичайно силните критики от страна на банките е накарало регулатора да забави заключенията си. Прегледът, който се съсредоточи върху десетина банки, отново разпали напрежението, което за първи път се появи преди две години, когато няколко кредитори се оплакаха от прекомерна намеса от страна на ЕЦБ.
Служителите на кредитора ще обсъдят заключенията от проверката следващата седмица, докато работят за финализиране на искането си, каза един от източниците. Кредиторите ще трябва да изчакат поне до септември за окончателните резултати, заявиха по-рано запознати с въпроса.
По-рано тази година ЕЦБ съобщи на банките първоначалните си заключения.
Сред засегнатите банки са някои от най-големите кредитори в еврозоната като Deutsche Bank AG и BNP Paribas SA, както и подразделенията в ЕС на международни банки, сред които JPMorgan Chase & Co., Bank of America Corp. и HSBC Holdings Plc, съобщиха запознати с въпроса.
Едно от оплакванията на банките е, че голяма част от прегледа е била извършена от консултанти или служители на ЕЦБ, които не следят отблизо кредиторите, което е довело до усещането, че те не са имали добра представа за отделните банки.
В интервю за телевизия Bloomberg в сряда след отчета за второто тримесечие главният финансов директор на като Deutsche Bank AG Джеймс фон Молтке заяви, че има различия в мненията, когато става въпрос за определяне нивата на провизиите.
„Водим постоянни разговори с инспекционните екипи и при разглеждането на тези методологии в резултатите“, каза той. „Винаги ще приемаме обратната връзка и след това ще реагираме, както намерим за добре. Смятаме, че провизиите, с които оперираме, които имаме днес, са разумни и адекватни за рисковете, които виждаме във всички наши счетоводства, включително кредитирането с ливъридж.
„Подходящо“ е ЕЦБ да гарантира, че банките имат контрол върху рисковете си, и Дойче банк е въвела „промени в процесите и застраховането“, които надзорният орган е поискал по-рано, каза фон Молтке.
„Кредитирането с ливъридж е важна част от нашия бизнес, в ангажимента към клиентите“, каза той. „Това е нещо, в което искаме да продължим да участваме и в което смятаме, че сме добри.“
Том Дешан, член на Надзорния съвет на ЕЦБ, заяви в неотдавнашно интервю, че ако подобни критики се окажат обосновани, надзорният орган трябва да коригира подхода си.
ЕЦБ не може да принуди банките да правят провизии, но ако те не приемат съветите на надзорниците, тя може да приспадне съответните суми от капитала им, което ще ги остави с по-малко средства за подпомагане на кредитирането или за изплащане на суми на акционерите.
Всички допълнителни провизии могат да бъдат признати за многогодишен период, каза един от изтониците.