ЕЦБ запазва лихвите стабилни и изчаква още данни, позволяващи намаление

Европейската централна банка остави лихвените проценти непроменени след ключовото им понижение миналия месец, като не разкри почти нищо за плановете си, докато инвеститорите и икономистите залагат на нова промяна през септември.

В четвъртък лихвеният процент по депозитите бе запазен на ниво от 3,75% - както прогнозираха всички 55 икономисти в проучване на Bloomberg. ЕЦБ повтори, че разходите по заемите ще останат „достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо“, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне към 2%.

„Постъпващата информация до голяма степен подкрепя предишната оценка на Управителния съвет за средносрочните перспективи за инфлацията“, се казва в изявлението, като отново се заявява, че не се „ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“.

ЕЦБ преценява дали инфлацията в еврозоната се забавя в достатъчна степен, за да позволи по-нататъшно разхлабване на паричната политика. През миналия месец се наблюдаваше леко понижение до 2,5% от 2,6%, въпреки че базовият натиск се запази стабилен и авансът на разходите за услуги отново надхвърли 4%.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че длъжностните лица се нуждаят от данни, които да осигурят по-голяма сигурност, и че европейският пазар на труда, който показа изненадваща устойчивост през двете години на икономическа стагнация, означава, че те могат да изчакат.

Очаква се Лагард да говори пред журналисти във Франкфурт и може да подскаже какво ще последва. Възможно е обаче тя да се въздържи от ясни указания, след като се смята, че длъжностните лица сами са се поставили в ъгъла, като са сигнализирали толкова категорично предварително за хода през юни.

Въпреки че този път законодателите са по-предпазливи, през последните седмици някои от тях несигурно подкрепиха пазарните залози за още едно или две намаления през тази година. Очакванията са, че те ще бъдат готови за първото на следващата среща след два месеца.

Дотогава те ще разполагат с нови икономически прогнози и още две отчитания на инфлацията, както и с данни за трите елемента, които са в основата на мнението им, че растежът на цените ще се оттегли до целевата стойност в края на 2025 г. - увеличението на заплатите, маржовете на печалба на предприятията и производителността.

Възможно е да има и повече яснота относно намеренията на Федералния резерв, като пазарите очакват първо намаление на разходите по заемите в САЩ през седмицата след заседанието на ЕЦБ през септември.

Внимателният подход на ЕЦБ към прекратяването на поредицата от повишения на лихвените проценти, които тя предприе, за да укроти цените, е в съответствие с препоръките на водещи световни институции.

Международният валутен фонд предупреди във вторник, че инфлацията в много от големите икономики отстъпва по-бавно от очакваното, главно поради задържащите се цени на услугите - „което повишава перспективата за по-високи за още по-дълго време лихвени проценти“.

През юни Банката за международни разплащания заяви, че централните банки не бива да намаляват твърде бързо разходите по заемите, за да не се допусне отново разпалване на ценовия растеж.

Но докато инфлацията като цяло отстъпва, има признаци, че възстановяването на 20-членната икономика на еврозоната губи скорост при все още високи лихвени проценти. Политическите сътресения във Франция и в световен мащаб не помагат.

Следващата среща на ЕЦБ дава възможност за по-добра оценка на обстановката, тъй като служителите ще получат актуалните тримесечни прогнози. Някои от отговорните лица в ЕЦБ биха предпочели да действат само на тези срещи, като самата Лагард намекна за подобна позиция.

Икономистите смятат, че подобен подход ще се осъществи. В анкета от този месец анкетираните предвиждат тримесечни намаления, докато депозитната лихва достигне 2,5% през есента на 2025 г.

Още по темата

ЕЦБ се очаква да запази лихвите

ЕЦБ няма да променя лихвите преди да излязат важни данни

Инфлационната стратегия на ЕЦБ е под риск заради проблема с производителността

Търсенето на потребителски заеми в еврозоната нараства за пръв път от 2022 г. насам