Африканските централни банки, които ще вземат решения относно лихвените проценти през следващите три седмици, вероятно няма да последват вълната на глобалното облекчаване и да поддържат строги парични политики, с едно изключение.
"По-широката тема е за предпазливост и зависимост от данните, като централните банки следят отблизо инфлацията и валутните тенденции", заяви главният икономист на EY за Африка Анжелика Голиджър.
Анализаторите очакват най-големите производители на петрол в Африка на юг от Сахара - Нигерия и Ангола, които все още са измъчвани от двуцифрена инфлация и отслабени местни валути, да повишат основните си лихвени проценти.
Прогнозите обаче са Южна Африка, Египет, Кения и Гана да запазят основните си лихвени проценти, докато за Мозамбик, който е изключение, се предвижда да продължи да понижава разходите по заемите.
Ето защо повечето от тези африкански държави ще задържат лихвените проценти по-дълго време:
Валутен натиск Валутите на Ангола, Нигерия и Гана са сред най-зле представящите се в Африка през тази година и отслабването им спрямо долара все още не е отшумяло на фона на засиленото търсене на американската валута.
Ефектът върху цените е значителен. В Нигерия то задържа инфлацията на почти тригодишен връх. В Ангола тя достигна седемгодишен връх, а в Гана процесът на дезинфлация не беше толкова бърз, колкото централната банка очакваше.
Високата инфлация в тези страни накара Ангола да увеличи повече от два пъти минималната работна заплата до 70 000 кванза (79 долара) през юни, а Нигерия - да възстанови частично субсидиите за горивата, което оказа натиск върху публичните им финанси.
Валутната слабост, разхлабената фискална политика и натискът от страна на разходите вероятно ще принудят тези централни банки да поддържат по-строга позиция за по-дълго време, каза Гболахан Тайво от JPMorgan Chase & Co.
Управителят на централната банка на Нигерия Олайеми Кардосо наскоро подчерта, че комитетът по паричната политика на централната банка ще направи всичко необходимо, за да укроти инфлацията.
Нестабилна инфлация В четвъртък Южна Африка и Египет вероятно ще оставят основните си лихвени проценти непроменени съответно на 8,25% и 27,25%, обвинявайки за това нестабилния ценови натиск.
Управителят на Южноафриканската централна банка Лесетия Кганяго даде ясно да се разбере, че докато инфлацията не се върне трайно към средата на целевия диапазон от 4,5%, той и колегите му няма да са склонни да понижават лихвите.
Макар че през май годишният темп на инфлация се задържа на равнище от 5,2%, той е над средната стойност вече повече от три години.
В послание в годишния доклад на централната банка, публикуван миналия месец, Кганяго заяви, че "е важно да възстановим доверието в способността си да постигнем целта".
Египетските политици също няма да са склонни да намаляват лихвените проценти, тъй като годишната инфлация, която през юни се забави за четвърти пореден месец, остава висока - 27,5%, а фактори като увеличението на заплатите и корекциите на цените на горивата могат да забавят темпа на дезинфлация, каза Голиджър.
Те също така ще искат да изчакат "инфлацията да спадне по-значително и да се достигне по-високо равнище на последващите реални лихвени проценти, преди да обмислят намаляване", каза Тайво.
Вътрешни фактори Кения вероятно също ще се колебае дали да намали разходите по заеми на фона на продължаващите антиправителствени демонстрации, които биха могли да спрат процеса на дезинфлация. Протестите затвориха бизнеса и доведоха до подновяване на валутния натиск, след като правителството се отказа от план за събиране на данъци в размер на 346 млрд. шилинга (2,7 млрд. долара).
Освен това наскоро Комисията по парична политика представи решенията на Федералния резерв на САЩ за лихвените проценти като основен рисков фактор за паричната политика - каза Тайво. Това може да означава, че тя може да се въздържи от понижаване на лихвите, докато САЩ не го направят. Инвеститорите смятат, че Фед ще намали лихвите поне два пъти през тази година.