Стрелбата на Тръмп е наследство от насилственото минало на Америка

Бившият президент далеч не е първият пострадал американски политик

18:00 | 20 юли 2024

Преводач: Тимъти Л. О'Брайън

Снимка: Bloomberg LP

Доналд Тръмп оцеля при опит за убийство точно преди седмица - в събота вечерта. Бруталността и непосредствеността на стрелбата бяха много характерни за нашата цифрова епоха. Видеозаписът на бедствието, обхванало кандидата за президент по време на митинг в Бътлър, Пенсилвания, се разпространи по мобилните телефони, платформите на социалните медии и телевизионните екрани малко след изстрелите.

Скоро последваха конкретни и разтърсващи разкази на очевидци.

Насилието се разиграваше в реално време на екрани, сгушени в длани или излъчвани от плоски дисплеи. Анархията и мизерията на преживяването се намират от другата страна на комуникационната пропаст в сравнение с неуспешния опит за покушение срещу Роналд Рейгън преди 43 години, който разчиташе на старата школа на телевизията, радиото и вестниците, за да се разпространи информацията. В това отношение стрелбата по Тръмп е още по-отдалечена от убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963 г.; разбира се, още по-отдалечена е и от убийството на Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Политическите и социалните разломи в Америка са толкова постоянни, благодарение на повсеместното разпространение на социалните медии и вечните разочарования на човешката природа, че е изкушаващо да се каже, че САЩ сега заемат подчертано неизпитана територия. "Опитът за убийство на Доналд Тръмп, 115 дни преди изборния ден, постави началото на нова мрачна глава на политическото насилие", отбелязва Захари Басу от Axios.

Колкото и да се иска на американците да възприемат опита за убийство и другите сътресения в ерата на Тръмп като признаци на нещо ново и неочаквано, това не е съвсем така. От самото си основаване САЩ е страна, в която има насилие, често пъти катастрофално.

Нацията се е разраснала на гърба на робството и геноцида, преживяла е разтърсваща гражданска война и различни териториални битки, за да осигури бъдещето си, била е дом на брутални ексцентрици и секти и рутинно е толерирала мерки на расово и оръжейно насилие, които и до днес поставят на изпитание гражданските и моралните граници. Появяват се и убийства, които оставят белези върху историческата история. Дъгата на бруталността, свързваща епохата на Гражданската война с епохата на Тръмп, е по-пряка, отколкото предполагат разделящите ги комуникационни и технологични пропуски.

Тя със сигурност не е единственото нещо, което определя една толкова сложна, обещаваща и динамична страна като САЩ. Изпъкват и тясно свързаните общности и семейства, богатото разнообразие и огромните резервоари на свобода и възможности. Но насилието не е грешка в американския експеримент. То е особеност. И то е с нас от много дълго време. Трагедията, която връхлетя бившия президент и един минувач, който загина в събота, е резултат от историята на жестокостта, а не от скорошна новост.

И така, какво искаме да направим по този въпрос?

Избягването на подстрекателската реторика и физическите заплахи, прекратяването на проблема с оръжията, избирането на държавни служители, които да се стремят към общоприетост, а не към разделение и укрепването на демокрацията и обществената сигурност са отправни точки. Наречете ме старомоден, но се надявам, че повечето хора не искат да останат затънали в цикли на насилие. Също така се надявам, че в крайна сметка ще отхвърлят изборната динамика, която фетишизира тези действия.

Един виден човек, който би могъл да даде пример, като избере път далеч от насилието и разделението, е самият Тръмп. Предизвикателството, пред което е изправен обаче е, че той прекара по-голямата част от последните девет години, използвайки реторика на насилието като едно от лепилата, свързващи коалицията му.

Да, да, след стрелбата по Тръмп имаше много добронамерени, но празни забележки, че "и двете страни" си играят опасно с подстрекателска политическа реторика. И демократите, и републиканците го правят, гласи аргументът, и ако и едните и другите спрат, страната може да достигне обетованата земя. Това е удобна конструкция. Но също така не е вярна.

Няма нито един лидер на Демократическата партия с ранга и влиянието на Тръмп, който да се е доближавал до това да си играе с такъв огън, какъвто той прави. Нито един.

Тръмп подбуди насилието, което заля Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г. Той започна да отправя призиви за насилие и сътресения почти веднага след като се спусна по ескалатора в Тръмп Тауър през 2015 г., за да обяви първата си успешна кандидатура за президент. Те са характерни за неговите митинги, речи, изказвания в социалните мрежи и за неговото президентство.

През март той публикува в платформата си за социални медии кратък видеоклип, на който Джо Байдън е окован и държан като заложник в задната част на пикап. Той редовно се насочва към съдии, прокурори и някои от членовете на техните семейства, за да оспори множеството съдебни дела, които са го затрупали.

Още по темата

Тръмп избра вярното си протеже Джей Д. Ванс за вицепрезидент в кимване към базата

Волатилността на съкровищните облигации печели след атаката на Тръмп

Доходността на американските облигации се повиши заради шансовете на Тръмп

В някои случаи той е заемал по-висока позиция. "Омразата няма място в нашата страна и ние ще се погрижим за нея", каза той през 2019 г. след стрелбите в Ел Пасо и Дейтън. "Съболезнования на всички. Трябва да я спрем. Това се случва от години. От години и години в нашата страна и трябва да го спрем". Но той не го е "спрял". Масовите стрелби продължават да бъдат обичайна част от живота на американците.

Тръмп можеше да се изправи на крака и когато преди две години крайно десен теоретик на конспирацията нападна с чук Пол Пелоси, съпруг на представителката на Демократическата партия Нанси Пелоси, в дома им в Сан Франциско. По време на речта си миналата година той се пошегува с инцидента, като предизвика смях, омаловажавайки охраната на дома на Пелоси и осмивайки възстановяването на Пол Пелоси след нападението. Най-големият син на Тръмп, Доналд-младши, който е публикувал свои снимки, на които държи полуавтоматична пушка с образа на Хилари Клинтън, също се пошегува с нападението над Пелоси.

От своя страна Пелоси каза следното малко след като Тръмп беше прострелян в събота: "Като човек, чието семейство е било жертва на политическо насилие, знам от първа ръка, че политическото насилие от какъвто и да е вид няма място в нашето общество. Благодаря на Бога, че бившият президент Тръмп е в безопасност."

Републиканците направиха много за факта, че Байдън е казал на донорите на кампанията няколко дни преди стрелбата по Тръмп, че е "време да поставим Тръмп в центъра на вниманието". Байдън се е канил някой да застреля Тръмп, казват те. Някои от тях, сред които и кандидатът за вицепрезидент Джей Ди Ванс, също така заявиха, че критиката на Байдън към Тръмп като чакащ авторитарист също е довела до насилието в събота.

"Днешният ден не е просто изолиран инцидент. Основната предпоставка на кампанията на Байдън е, че президентът Доналд Тръмп е авторитарен фашист, който трябва да бъде спрян на всяка цена", отбелязва Ванс в публикация в социалните мрежи."Тази реторика доведе директно до опита за убийство на президента Тръмп".

Оформянето на проблема по този начин е политически полезно за Ванс и други MAGA-търсачи в ГП.Тръмп, който е казвал, че не би имал нищо против да бъде диктатор за един ден, не може да бъде наречен авторитарист, защото това може да доведе до неговото убийство. В същото време дългата политическа кариера на Байдън никога не е включвала търговия с агресивна реторика а ла Тръмп и той побърза да предложи подкрепа и съчувствие на политическия си съперник.

"Благодарен съм да чуя, че той е в безопасност и се справя добре", заяви Байдън малко след стрелбата."Моля се за него и семейството му."

Байдън имаше и други мисли, които да сподели. "В Америка няма място за такъв вид насилие. Това е отвратително. Болно е", каза той. "Това е една от причините, поради които трябва да обединим тази страна. Не можем да позволим това да се случва. Не можем да бъдем такива. Не можем да се съгласяваме с това."

Всеки разумен човек, който се интересува от общественото лечение, би искал да се намира точно там. Това е визия за вежливост, към която Тръмп може би би искал да се доближи.

Може би речта му при приемането на републиканската номинация за президент в Милуоки тази седмица ще съдържа повече от следи от това мислене. Но той все още не е отговорил с думи на добрите пожелания на Байдън.Все пак е публикувал снимки на лицето си на върха на планината Ръшмор и на Исус Христос, положил ръце на раменете му след стрелбата.

Както и да се държи, Тръмп вече е направил поне една голяма услуга. Неговата реторика и стремежите му премахнаха някои от митовете, които американците си разказват за своята история, един за друг и за наследството от насилие, което все още преследва страната.И ако той не е готов да запълни празнините, които е помогнал да се отворят, може би има други републиканци и демократи, които са готови.