Африканските мини биха могли да представляват почти една десета от световните доставки на редки метали след пет години, като в момента те са нула, създавайки нови играчи на пазара, доминиран от Китай.
Осем мини в страни като Танзания, Ангола, Малави и Южна Африка се очаква да започнат производство до 2029 г. и да допринесат за 9% от световното снабдяване, според Benchmark Mineral Intelligence. По-голямата част от това ново количество все още може да бъде осигурено от западни и некитайски преработвателни фирми, посочва в нов анализ базираният в Лондон консултант в бранша.
Китай добива около 70% от световните запаси на редкоземни елементи и рафинира почти всички материали - група от 17 елемента, от които се произвеждат магнити, използвани в електромобили, вятърни турбини и военно оборудване. Пекин може да разгърне мускулите си, като ограничи както производството, така и износа. През декември азиатската държава забрани продажбите в чужбина на редица технологии за производство на редки метали.
САЩ и техните съюзници се опитват да изградят независими от Китай вериги за доставки. Въпреки че 37% от бъдещите африкански доставки вече са предназначени за китайски купувачи, по-голямата част от производството е "потенциално достъпна за бивши китайски и западни компании за редки метали", заяви Benchmark, като отбеляза, че Европа разработва най-много преработвателни съоръжения извън Китай.
"Китай няма да бъде единственият облагодетелстван от активния и евтин тръбопровод в Африка, който ще стане стратегически ценен и за ЕС и САЩ", се казва в доклада.
Нито една от компаниите, изграждащи африканските мини за редки метали, обхванати от изследването на Benchmark - включително Pensana, Rainbow Rare Earths и Mkango Resources - не е китайска собственост и всички са регистрирани в западни държави. Въпреки това китайските клиенти ще останат от решаващо значение за някои от миньорите, за да се гарантира жизнеспособността на проектите им, тъй като капацитетът за преработка на Запад не се разширява достатъчно бързо, се казва още в доклада.