Кой ще плати за атомните електроцентрали в Източна Европа?

Експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. забави подема на ядрените проекти в Източна Европа от съветската епоха, а след това падането на комунистическите режими го сведе до нула.

Сега, когато западната част на континента се фокусира върху модернизацията или подмяната на старите реактори, източната се обединява около най-големия стремеж за изграждане на нови мощности от десетилетия насам. Въпросът обаче е кой ще плати за тях и каква част от тях ще бъдат реализирани.

От Чешката република до Румъния държавите изготвят планове за това, което някои наричат "най-големия проект на века". Те искат да построят поне дузина нови ядрени блокове на стойност почти 130 млрд. евро, според последните прогнози, събрани от Bloomberg. Първият от тях може да бъде пуснат в експлоатация в рамките на едно десетилетие.

Бившите комунистически държави до голяма степен наследиха съществуващите централи от разпространението, което се появи в експлоатация през 70-те и 80-те години на миналия век. Те обаче работят на заем. Правителствата се възползваха от политическата подкрепа за нови съоръжения, тъй като страните се борят с натиска на Европейския съюз за по-екологична енергия и след като държавите бяха принудени да се откажат от по-евтиния руски газ.

Предизвикателството се състои в това, че страните не разполагат с инженерно ноу-хау и се борят да финансират обхвата на амбициите си, според официални лица. Тъй като никой частен инвеститор няма да поеме риска от изграждането на нова централа, правителствата трябва да се намесят. Ключово значение ще имат субсидиите на ЕС, но и за тези пари ще има конкуренция.

"Финансирането е далеч най-важният въпрос", заяви икономистът от Агенцията за ядрена енергия Ян Хорст Кеплер в зала, пълна с ръководители на източноевропейски енергийни компании, на среща в Прага през юни. "То е в основата на решението."

*
Опит за преминаване към ядрена енергия |

Междувременно картината в Западна Европа е смесена. Белгия и Испания например планират постепенно да се откажат от ядрената енергетика, въпреки че сроковете бяха отложени поради загрижеността за енергийните доставки след нахлуването на Русия в Украйна.

Други са непоколебими. Австрия отхвърли ядрената енергия на референдум през 1978 г. Германия продължава да се отказва от нея, след като правителството взе това решение след аварията в японската АЕЦ "Фукушима" през 2011 г.

Белгия, Франция, Финландия и Швеция продължават да произвеждат поне една трета от нуждите си от електроенергия от реактори за повече от 100 млн. граждани взети заедно. Най-новият реактор в ЕС - Олкилуото 3 във Финландия - започна да произвежда електроенергия през миналата година. Най-новото попълнение във Франция ще започне да произвежда електроенергия това лято в дълго отлагания реактор EPR Flamanville-3.

Източна Европа се стреми да навакса изоставането си в производството на ядрена енергия | Производство на ядрена енергия в страните от ЕС през 2022 г.

Макар че държавните субсидии за започване на строителството на новите реактори почти сигурно ще получат одобрението на ЕС, техният мащаб е плашещ. Например Полша, чието производство на енергия дълго време беше доминирано от въглища, а новите ядрени централи ще бъдат първите в страната.

Правителството продължава да води преговори за това как да финансира реакторите на Westinghouse Electric, предназначени за първата централа, чиято цена може да надхвърли 30 млрд. долара - сума, равна на целия бюджет за отбрана на страната за 2023 г., или 3,9% от брутния вътрешен продукт.

"Ядрената енергия се различава от другите източници на електроенергия", казва Марчин Камински, мениджър по риска, който помага за изграждането на първите реактори в Полша в Polskie Elektrownie Jadrowe. "Има огромна нужда от държавно участие."

Източноевропейските държави не очакват скоро да вземат инвестиционни решения. Те чакат ЕС да разреши помощта в рамките на своя бюджетен цикъл за 2028-34 г., който вероятно ще бъде одобрен през юни следващата година. Плановете на ЕС за зелена енергия включват и ядрена технология.  

Полша би могла да обмисли т.нар. договор за разлика - форма на държавна субсидия, използвана от Electricite de France SA и правителството на Обединеното кралство за техните проекти. Румъния създава дружество със специална цел и разглежда комбинация от зелени облигации, държавни заеми и договори за разлика, заяви Василе Даскалу, финансов директор на държавната компания Nuclearelectrica.

Още по темата

Ядрена ев(р)олюция

Големите технологични компании искат ядрена енергия, но не искат да инвестират в нея

Милиардите доведоха футбола до състояние „ядрена война“

Междувременно чехите ще решат до края на август коя компания ще стане доставчик на поне един реактор. Заместник-министърът на икономиката и търговията Томаш Елер заяви по време на срещата през юни в Прага, че "няма конкурентно предлагане на финансиране" и че държавните заеми вероятно ще покрият 90% от разходите.

Индустрията контрастира с държавния модел в Китай и Русия, които изграждат най-много реактори. Европейските ядрени проекти също са известни със забавянето на строителството и раздуването на разходите. В Словакия например новият блок на площадката в Моховце се забави с десетилетие и струваше два пъти повече от предвидените 2 млрд. евро.

Източна Европа планира разходи за ядрена енергетика на стойност почти 130 милиарда евро | Нови проекти са обявени в целия регион

Първият реактор в региона е в Словакия (тогава Чехословакия) и е пуснат в търговска експлоатация през 1972 г. Докато съседна Австрия избягва ядрената енергетика, Словакия запазва обществената и политическата си подкрепа. Според Бранислав Стричек, главен изпълнителен директор на най-голямата словашка енергийна компания, просто не е имало достатъчно инвестиции.

"Изпаднахме в криза, защото електроенергията беше изключително евтина в продължение на 15 години и никой не инвестираше в нови източници", казва той. "Така че, когато войната изведнъж започна, нямаше към какво да преминем, защото всички източници се използваха и не идваше нищо ново."

Понастоящем единствените нови атомни електроцентрали в ЕС, които се изграждат, са тази в Словакия и една на юг в Унгария, където Русия финансира изграждането на АЕЦ "Пакш II" от корпорацията " Rosatom", която е най-големият доставчик на ядрено гориво в света. 

Но въпреки че унгарският министър-председател Виктор Орбан е съюзник на руския президент Владимир Путин, Rosatom е зачеркнат от списъка на възможните бъдещи доставчици на други места заради войната в Украйна.

За Стричек в Словакия проблемите надхвърлят и парите. Тук са и стегнатата верига за доставки и недостигът на експерти и изпълнители. Програмата на Франция за изграждане на нови реактори например ще отнеме европейски ресурси и персонал. "Въпреки че може да започнете" да строите, каза Стричек, "вие просто ще потъвате във водата". 

Още по темата

Япония ще пусне отново най-голямата ядрена централа в света през тази година

Парламентът ратифицира споразумението със САЩ за ядрена мощност на АЕЦ "Козлодуй"

Пълната декарбонизация в България и в ЕС е невъзможна без употребата на ядрена енергия

Космическата ядрена бомба на Путин е толкова луда идея, че е истинска възможност