fallback

56 български общини са в затруднено финансово състояние

Проверка на Сметната палата в България

16:06 | 10 януари 2017
Автор: Кирил Петков

56 общини са в затруднено финансово състояние заради високи плащания по дълговете си, ниски приходи и слаб контрол, заявяват от Сметната палата.

"Сметната палата извърши одит за съответствие на възникването и управлението на общинския дълг и гарантирания от общините дълг и използване на дългови инструменти за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014, като основните изводи са, че има значително нарастване на обществения дълг", се казва в прессъобщението на палатата. 

В 43 общини в България през 2014 размерът на общинския дълг е увеличен с повече от 50% спрямо предходната година, като в 35 от тях увеличението на дълга е с над 100%.

При 12 общини увеличението е с над 500% - Камено, Карнобат, Суворово, Роман, Асеновград, Раковски, Родопи, Сопот, Две могили, Костинброд, Маджарово и Тунджа. Значителното нарастване на общинския дълг в тези общини е предпоставка за влошаване на финансовото им състояние в средносрочен аспект.

Общо през 2014 общинският дълг е формиран от задълженията на 183 общини, като през годината е поет дълг от 171 общини - в т.ч. 108 общини с поет договорен и активен дълг (дългосрочен дълг) и 63 общини с поет договорен и приключен дълг (краткосрочен дълг). Установено е нарастване в размера на външния и вътрешния общински дълг спрямо предходната година, обясняват от институцията.

Към края на 2014 общините, които нямат общински дълг са 82.

Общините са изпълнили законовите изисквания за поемане на общински дълг - внасяне на предложение от кмета на общината за поемане на дълг; разглеждане и одобряване от общинския съвет; обсъждане на проектите от местната общност; определяне с решение на общинския съвет на параметрите на дълга; начин на обезпечаване; условия за погасяване и т.н.

Нарушено съотношение: плащания по дълга спрямо размера на собствените приходи

При одита е направена оценка и на натовареността на общинските бюджети за тригодишния период 2015 - 2017. Оценката е на база на съотношението на годишните плащания по дълга към годишния размер на собствените приходи на съответната община, информацията, вписана в Централния регистър на общинския дълг и тригодишните бюджетни прогнози на общините за периода 2015-2017.

Направената оценка показва, че съотношението между плащанията по общинския дълг и собствените приходи за периода 2015-2017 е по-голямо от 30 на сто при 56 общини, което е близо една трета от всички общини, управляващи дълг през одитирания период. Отчитането на стойности на съотношението по-големи от 30 на сто е предпоставка за  формиране на дефицит на общинския бюджет за съответната година и необходимост от привличане на допълнителни средства от общината, под формата на бюджетна субсидия или рефинансиране на общински дълг.

За тригодишния период 2015 - 2017 общо при 14 общини съотношението надхвърля 100 на сто, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми за съответните общини. За обезпечаване на необходимите средства за годишните плащания по дълга в тези общини ще е необходимо рефинансиране на дълга, свързано с допълнително нарастване на размера му, увеличаване на трансфера от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като източник на финансиране на дълга са собствените приходи и общата изравнителна субсидия), влияещо негативно върху макроикономическата рамка за съответната бюджетна година. Друга възможност са преговори с кредиторите за преструктуриране на амортизационните схеми с цел разсрочване плащанията по дълга за по-дълъг период.

Статистиката по години показва:

През 2015 г. в 35 общини съотношението на плащанията по дълга към собствените приходи е по-голямо от 30 на сто, като от тях:

- за осем общини: Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа това съотношение е над 100 на сто;

- за три общини: Малко  Търново, Бобов дол и Никопол  е над 200 на сто.

През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като при две общини - Айтос и Гулянци, това съотношение е над 200 на сто.

През 2017 г. в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за една община – Дряново, то е 138 на сто.

Причините за нарушеното съотношение (над 30 на сто) между плащанията по общинския дълг и собствените приходи при една трета от общините, управляващи дълг, според Сметната палата, са:

- взети решения от общински  съвети и кметове на общини,  несъответстващи на законовите изисквания;

- неправилно планиране на приходите  по бюджета и реализирана ниска  събираемост на приходите; значителен  размер на просрочените вземания  и задължения за минали периоди;

- затруднено финансово състояние  на общини и неефективни контролни дейности в отделните общини.

Слабости при управлението на общинския дълг – усвояване, обслужване и отчитане:

В 13 общини не са спазени законовите изисквания и годишният размер на плащанията по общинския им дълг надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените им приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. Годишният размер на плащанията по общинския дълг от тези общини е в съществено несъответствие с действащата правна рамка - надвишаването на лимита е в границите от 17 на сто до 79 сто. Министърът на финансите е поискал за тези общини извършване на финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция.

Кметовете на 47 общини не са спазили законовите изисквания и не са изпратили решението на общинския съвет заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг за 2014 г. на министъра на финансите или са го изпратили след законовия срок. От тях в четири случая отчетите не са изпратени, тъй като не са приети от общинските съвети.

Кметовете на 55 общини не са изпратили в Сметната палата решението на общинския съвет, заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг за 2014 г. От кметовете на общини със забавени плащания при обслужването на дълга също не е изпълнено законовото изискване за изпращане на информация до Сметната палата.

 

fallback
fallback