Изкуство с 320 километра в час

Автор: Константин Томов

Автомобилните състезания рядко попадат в полезрението на изкуствоведите. Но тазгодишните "24 часа на Льо Ман" бяха изключение: имаше реален шанс легендарното състезание за издръжливост да бъде спечелено от едно от най-интересните произведения на изкуството в последните години. В крайна сметка не се случи: BMW M Hybrid V8 Art Car, с номер 20, се движеше в челната десетка, когато пилотът изпусна завой и катастрофира в предпазните гуми. За механиците на BMW бе пределно ясно, че няма как да наваксат изоставането. Но все пак те работиха трескаво няколко часа, направиха чудото и върнаха автомобила на пистата, така че да успее да пресече финалната линия. Сториха го от уважение към Джули Мерету - художничката, създала 20-ата "арт кола" от прочутата поредица на BMW.

Началото на тази удивителна традиция е поставено през 1975. Ерве Пулен - френски състезател, писател и колекционер, се обръща към Йохен Неерпаш, основателя на спортното поделение на BMW. Пулен има необичайна идея: вместо с традиционните реклами, да украси колата си за "Льо Ман" с творбата на художник. И по-точно - на световноизвестния скулптор Александър Колдър, негов личен приятел. От този разговор се ражда колекцията BMW Art Cars: 20 автомобила, превърнати в произведения на изкуството от гении като Рой Лихтенстайн, Дейвид Хокни, Джеф Куунс, Франк Стела и дори самия Анди Уорхол.

Дори и в тази звездна компания обаче Джули Мерету си е съвсем на мястото. Родена в Етиопия, отраснала в Мичиган, учила в Сенегал и после в Роуд Айлънд, Мерету е определяна като най-прочутия африкански творец в момента, а през 2020 списание Time я включи в списъка си на 100-те най-влиятелни личности по света. Още през 2010 нейна творба надхвърли границата от 1 млн. долара. Същата година нашумялата инвестиционна банка Goldman Sachs й плати 5 млн. долара, за да декорира фоайето на новата й централа в Манхатън. А през 2023 популярността на американско-етиопската художничка стигна върха си. На търг в Хонконг нейната "Untitled 1" се продаде за 9.34 млн. щатски долара. Месец по-късно на търг в Ню Йорк картината "Walkers With the Dawn and Morning" достигна цена от 10.74 мл. долара - абсолютен рекорд за африкански творец в историята. Малко преди това BMW обяви, че й възлага създаването на 20-ата от легендарните Art Cars.

Джули Мерету, Снимка: BMW

Мерету признава, че разговорите с германците са започнали доста по-рано, но тя самата отначало се колебаела дали да приеме - "бях поласкана, но и объркана - как се рисува автомобил?". Но после размислила. Работата по проекта погълна близо две години непрекъснат труд на целия й екип. Но на 21 май тази година готовият BMW Art Car бе представен пред медиите в Париж, в центъра "Помпиду" - последното значимо събитие в легендарния музей, преди да бъде затворен за продължителна реконструкция. На другата сутрин успяхме да поговорим с Джули, преди тя да отпътува за Вила д'Eсте за официалната премиера на творбата й пред публика.

Една стара дефиниция за изкуството гласи, че то няма никаква друга цел и функция, освен себе си. Но BMW Art Car номер 20 не е само естетически обект, каквито бяха последните й предшественици. С тази кола BMW се върна към корените на идеята - към "24-те часа на Льо Ман", където баварците не бяха участвали точно четвърт век. Това вече далеч не е самоцелно изкуство, а изкуство като част от нещо много целеустремено. Впрочем това не е нещо ново: в последното десетилетие изкуството разшири значително границите си. Много марки - в целия диапазон от производителя на уиски Macallan до луксозните автомобили на Rolls-Royce - използват изкуство не само за да се отличат от останалите, но и да добавят стойност към продуктите си. Изкуството завладява нови територии: фасади, автомобили, дори битови уреди. Питам Джули къде минава границата: кога изкуството престава да бъде изкуство, и започва да изпълнява други функции. "Не зная", поклаща глава тя. "Виждам дизайна като съществена част от творческия процес: независимо дали е интериорен, промишлен, продуктовия дизайн. Има толкова много различни начини да изразиш себе си. Това изразяване е една част изобретателност и една част свобода - свобода дори как да се обличаш, как да оформиш косата си... Ако погледнете страни като Иран, там реалността е друга за хората. Ние живеем в пространство, където можем да имаме тази свобода, но дори и ние имаме толкова много ограничения. Имам дъщеря, която е транс и която все още трябва да преодолява толкова много остарели конструкции по отношение на половете. Творчеството и вдъхновението се отнасят до всички материални явления, и не бива да бъдат ограничавани. Аз лично бих се радвала изкуството да е част от колкото е възможно повече от тях".