Япония емитира банкноти с нов дизайн за първи път от 2004 г. насам в ход, който може да даде малък тласък на икономиката и същевременно да подтикне някои от притежателите на парични средства да ги инвестират, вместо да ги крият под матрака.
В сряда Японската централна банка разпространи първия пакет банкноти с нов дизайн. Новите банкноти от 10 000 йени (62 долара) са с портрет на Ейичи Шибусава, смятан за баща на японския капитализъм.
Въпреки че този ход, целящ да държи в напрежение фалшификаторите и данъчните измамници, изглежда в противоречие с нарастващата популярност на безкешовите трансакции сред потребителите и бизнеса, служителите на централната банка и на финансовото министерство продължават да подчертават трайното значение на книжните пари.
"Въпреки тенденцията за безкешово разплащане, парите в брой са сигурно платежно средство, което може да се използва от всеки, навсякъде и по всяко време, и ще продължат да играят важна роля", заяви управителят на Японската централна банка Казуо Уеда в сряда сутринта, като повтори коментарите на финансовия министър Шуничи Сузуки от предишния ден.
На пресконференция в сряда, посветена на пускането на новите банкноти в обращение, министър-председателят Фумио Кишида отново подчерта това и повишената сигурност на новите банкноти.
"Надявам се, че те ще се харесат на японците и същевременно ще добавят искра в икономиката", заяви Кишида в Банката на Япония (BOJ).
След бавното начало, през 2023 г. безналичните трансакции ще представляват 39% от всички в Япония, като през последното десетилетие този дял непрекъснато нараства, според Министерството на икономиката. Това означава, че Япония наваксва изоставането си от другите държави в приемането на безкешовите плащания, макар че все още изостава от Южна Корея и Китай, където през 2020 г. над 80% от плащанията вече се извършваха безкешово, според министерството.
Според Такахиде Киучи, изпълнителен икономист в Изследователския институт Nomura и бивш член на управителния съвет на Японската централна банка, въвеждането на банкнотите се очаква да окаже въздействие върху икономиката на страната в размер на повече от 1,5 трилиона йени, като повиши брутния вътрешен продукт с около четвърт процентен пункт.
Увеличението се дължи на инвестициите, необходими за актуализиране на различни системи - от автомати за продажба на билети до автоматични касови машини. В същото време обновяването на оборудването ще натовари някои малки предприятия, тъй като липсват държавни субсидии за тях.
Сузуки заяви, че се очаква близо 80-90% от електронните касови апарати и автоматите за продажба на билети на гарите да бъдат съвместими с новите сметки от самото начало, докато само около 30% от автоматите за продажба на билети ще бъдат готови.
Някои анализатори изтъкват и потенциала на някои спестители на пари в брой да променят поведението си.
Десетилетията на дефлация и най-ниските лихвени проценти в банките насърчиха японските домакинства да държат сравнително големи суми от спестяванията си в брой.
Според Хидео Кумано, изпълнителен икономист в Dai-Ichi Life Research Institute, в края на миналата година семействата са държали спестявания на стойност 60 трилиона йени в банкноти.
Когато преди това са били въвеждани нови банкноти, много притежатели на пари в брой са предпочитали да заменят старите банкноти с нови. Този път те могат да бъдат насърчени да започнат да инвестират парите вместо това, тъй като появата на най-силната инфлация от десетилетия насам означава, че парите, натъпкани под матрака, просто ще губят стойност занапред.
"Смятам, че това ще предизвика положителни промени, като например увеличаване на инвестициите, банковите депозити или потребителските разходи", казва Ейджи Кинучи, главен технически анализатор в Daiwa Securities. "Ключът е в това дали реалните лихвени проценти ще останат ниски."