Бил Гейтс: Ползите от ИИ за климата ще надвишат увеличените емисии
Съоснователят на Microsoft твърди, че инвестициите на големите технологии в жадни за енергия системи за изкуствен интелект (ИИ) стимулират бум на чистата електроенергия
09:00 | 29 юни 2024
Обновен: 09:19 | 29 юни 2024
Автор:
Антон Груев
Бил Гейтс защити рязкото нарастване на потреблението на енергия, причинено от системите за изкуствен интелект, като твърди, че технологията в крайна сметка ще компенсира голямото потребление на електроенергия. В изказване в Лондон Гейтс призова природозащитниците и правителствата "да не прекаляват" със загрижеността си за огромните количества енергия, необходими за работата на новите системи за генеративен изкуствен интелект, тъй като големите технологични компании като Microsoft се надпреварват да инвестират десетки милиарди долари в огромни нови центрове за данни. Според милиардера центровете за данни ще доведат до увеличение на потреблението на електроенергия в световен мащаб с между 2 и 6%.
"Въпросът е дали ИИ ще ускори намаляването на потреблението с повече от 6 процента. И отговорът е: със сигурност", каза Гейтс, съосновател на Microsoft, който е сред големите инвеститори в компании, разработващи технологии за устойчива енергия и намаляване на въглеродните емисии.
През май Microsoft призна, че емисиите на компанията от парникови газове са се увеличили с почти една трета от 2020 г. насам, до голяма степен поради изграждането на центрове за данни. Гейтс, който напусна управителния съвет на Microsoft през 2020 г., но остава съветник на главния изпълнителен директор Сатя Надела, заяви, че технологичните компании ще плащат "зелена премия" - или по-висока цена - за чиста енергия, тъй като търсят нови източници на енергия, която помага за разработването и внедряването му.
"Технологичните компании са хората, които са готови да платят по-висока цена и да помогнат за изграждането на капацитет за зелена енергия", каза той на срещата на върха Breakthrough Energy в Лондон.
Групата Breakthrough Energy - основана от Гейтс, в която инвестират още Джеф Безос, Масайоши Сон и Джак Ма - е подкрепила над 100 компании, разработващи устойчива енергия и други технологии за намаляване на емисиите на парникови газове. На събитието в Лондон говориха принц Уилям, бившият италиански министър-председател Марио Драги и Джон Подеста, главният дипломат на САЩ по въпросите на климата.
Големите технологични групи, сред които Microsoft, Amazon и Google, очертаха плановете си да похарчат десетки милиарди долари за изграждане на компютърна инфраструктура, необходима за работата на системите за изкуствен интелект в страните по света. Но ограниченията в достъпа до електроенергия вече представляват предизвикателство за компаниите, които искат да изградят новата технология.
В доклад на Министерството на енергетиката на САЩ от април се казва, че ИИ "се очаква да бъде най-големият двигател на ръста на натоварването, свързано с центровете за данни в САЩ". Въпреки че компании като Amazon и Microsoft са подписали дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия с производители на вятърна и слънчева енергия, тези споразумения "обикновено не съответстват на търсенето на електроенергия час по час с местните ресурси", заяви американското ведомство. Това означава, че "няма гаранция, че всички емисии на парникови газове, свързани с електроенергията, са компенсирани" от споразуменията.
През май Институтът за изследване на електроенергията заяви, че до 2030 г. центровете за данни могат да консумират до 9% от електроенергията в САЩ, което е повече от два пъти повече от сегашното потребление. Въпреки че твърди, че технологичните компании са двигател на разпространението на зелената енергия, той заяви, че една от най-големите му грижи е "осигуряването на достатъчно електроенергия", необходима за задоволяване на нарастващото търсене, като същевременно се изчистят обширни сектори, като циментовия и стоманодобивния.
"Количеството зелена електроенергия, от което се нуждаем за прехода, няма да се появи толкова бързо, колкото ни е необходимо", каза той. Поради тази причина глобалната цел за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. вероятно няма да бъде постигната, като твърди, че "отлагането ѝ с още 10 или 15 години би било по-реалистично".