Германия настоява лидерите на Европейския съюз да се откажат от формулировката за съвместни разходи за отбрана, въпреки съпротивата на други държави-членки, които смятат, че са необходими допълнителни ресурси за увеличаване на способностите на блока.
Лидерите на ЕС, които се срещнаха в четвъртък на среща на върха в Брюксел, се споразумяха за стратегическите си приоритети за следващите пет години, които включват целите за укрепване на сигурността и отбраната. Но канцлерът Олаф Шолц застана зад позицията на Германия, която се противопоставя на повече съвместни разходи за покриване на пропуските в способностите на блока в момент, когато вътрешният му бюджет е натоварен.
"Имах едно притеснение", каза Шолц пред репортери след срещата на върха. "Искам ли да приема, че ще емитираме държавни облигации, т.нар. еврооблигации, за финансиране на отбраната? Отговорът е "не". Искам ли да предложа националните бюджети за отбрана да могат да се рефинансират от бюджета на Европейския съюз? Отговорът е не."
Според лице, запознато с дискусиите, някои лидери са били изненадани от факта, че в разгара на войната в Украйна Германия, с подкрепата на Нидерландия, ще блокира напредъка по вариантите за финансиране, вместо да обсъди как да се разшири и ускори изграждането на отбраната.
По време на разгорещената дискусия някои лидери, включително от Дания и Полша, изтъкнаха, че е добре, че нито Русия, нито украинският президент Володимир Зеленски са били в залата, за да чуят дебата им дали ЕС трябва да финансира повече разходи за отбрана, съобщиха запознати с разговорите лица, които запазиха своята анонимност, за да опишат разговорите.
Шолц може да разчита на подкрепата на напускащия поста министър-председател на Нидерландия Марк Рюте в стремежа си да блокира всякакъв напредък по отношение на финансирането. И двамата се борят срещу допълнителни европейски средства, включително съвместен дълг, преди да бъдат изчерпани другите възможности.
Позицията на Рюте, който ще стане следващият генерален секретар на НАТО, за забавяне на напредъка по финансирането е шокираща, като се има предвид следващата му позиция, според един дипломат от ЕС. Хага обаче иска ясна оценка на нуждите, подобряване на вътрешния пазар за отбрана, по-добри обществени поръчки и улесняване на достъпа до частен капитал, преди да се използват европейски средства.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви след разговорите, че ЕС се нуждае от допълнителни 500 млрд. евро инвестиции в отбраната през следващите 10 години.
Според дипломати от ЕС противопоставянето на Германия няма да сложи край на дискусиите за това как да се повишат готовността и отбранителните способности на блока в условията на руската инвазия в Украйна и нарастващите геополитически рискове. Франция и Италия са сред страните от ЕС, които призоваха за някакъв вид съвместно заемане на средства.
"Трябва да харчим повече и да координираме отбранителните си инициативи в рамките на ЕС и с НАТО, което остава основата на колективната отбрана, съчетаваща способностите ни за защита, възпиране и отбрана на народа и територията ни", заявиха премиерите на Естония, Латвия, Литва и Полша пишат в писмо до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди срещата на върха.
Решаването на въпроса за финансирането ще бъде едно от най-големите предизвикателства, пред които ще се изправи ЕС по време на мандата на следващата Комисия. Фон дер Лайен, която беше номинирана за втори мандат, се отказа от плана си да представи тази седмица доклад за възможностите за финансиране за укрепване на отбранителните способности на блока и вместо това представи устно актуална информация за това какви проекти биха могли да покрият съвместно.
В момента дебатът за бюджета е особено чувствителен в Германия, където управляващата коалиция на Шолц води ожесточени преговори за това как да определи приоритетите на разходите във федералния бюджет за следващата година, тъй като данъчните приходи са по-ниски от очакваното. За източните страни от ЕС оценката на нуждите се счита за ключова стъпка. Наличните средства в бюджета на ЕС не са достатъчни предвид прогнозните разходи - Полша е определила цена от 2,5 млрд. евро за укрепване на 700-километровата си граница с Беларус и руския ексклав Калининград.
"Нуждаем се от отбранителна инициатива, която да защитава европейците днес и през следващите години", заявиха в писмото четиримата източни лидери. "Изграждането на отбранителна инфраструктурна система по външната граница на ЕС с Русия и Беларус ще отговори на острата и спешна нужда от защита на ЕС от военни и хибридни заплахи."