Норвегия приканва заинтересовани страни да коментират плановете за районите от арктическото морско дъно, които планира да предложи за дълбоководен добив, преди за първи път официално да издаде разрешителни.
Скандинавската страна е една от първите, които предприемат подобна стъпка. Тя е яростно критикувана от екологични и рибарски групи поради възможните щети за морския живот. Европейският парламент също изрази загриженост, а ръководителят на блока по въпросите на зелената сделка Марош Шефчович заяви през март, че Европейският съюз ще наблюдава процеса. Норвегия не е член на блока.
Дълбоководен добив на полезни изкопаеми | Норвегия предлага първи кръг на лицензиране за добив на полезни изкопаеми от морското дъно
В сряда правителството предложи да предложи 386 блока в Арктика като част от първия кръг за лицензиране.
Районът съставлява около 38% от 280 000 кв. км, които по-рано тази година бяха отворени за проучване на полезни изкопаеми в континенталния шелф край норвежкото крайбрежие, като проектът е подкрепен и от парламента на страната.
Правителството планира да издаде лицензи през първата половина на следващата година, заяви в сряда министърът на енергетиката Терье Аасланд.
"Светът се нуждае от полезни изкопаеми за зеления преход и правителството иска да проучи дали е възможно тези суровини да се добиват от морското дъно по устойчив начин от норвежкия континентален шелф", каза Аасланд в изявлението, позовавайки се на "дългогодишния опит" на страната в управлението на ресурсите, базирани на океана.
Норвегия заяви, че ще действа внимателно и ще одобрява само планове за експлоатация, които показват, че проектът може да бъде осъществен по устойчив и отговорен начин. Групи за защита на околната среда обаче поставиха под въпрос процеса, който страната следва.
"Изследователите са единодушни - имаме твърде малко познания за морските дълбини и дори само проучването им може да има катастрофални последици за морския живот и жизненоважните процеси в екосистемите, които откриваме там", заяви в имейл Гитис Блазевичус, лидер на норвежката екологична организация "Природа и младеж". "В бъдеще ще гледаме назад към 2024 г. като към съдбоносната година, в която можехме да направим правилния избор."
Предложението е представено за обществено обсъждане, като крайният срок за евентуални коментари е 26 септември. Всички планове за добив трябва да бъдат одобрени както от министерството, така и от норвежкия парламент.