Норвегия предлага първите площи за дълбоководен добив в Арктика

Норвегия приканва заинтересовани страни да коментират плановете за районите от арктическото морско дъно, които планира да предложи за дълбоководен добив, преди за първи път официално да издаде разрешителни.

Скандинавската страна е една от първите, които предприемат подобна стъпка. Тя е яростно критикувана от екологични и рибарски групи поради възможните щети за морския живот. Европейският парламент също изрази загриженост, а ръководителят на блока по въпросите на зелената сделка Марош Шефчович заяви през март, че Европейският съюз ще наблюдава процеса. Норвегия не е член на блока.

Дълбоководен добив на полезни изкопаеми | Норвегия предлага първи кръг на лицензиране за добив на полезни изкопаеми от морското дъно

В сряда правителството предложи да предложи 386 блока в Арктика като част от първия кръг за лицензиране.

Районът съставлява около 38% от 280 000 кв. км, които по-рано тази година бяха отворени за проучване на полезни изкопаеми в континенталния шелф край норвежкото крайбрежие, като проектът е подкрепен и от парламента на страната.

Правителството планира да издаде лицензи през първата половина на следващата година, заяви в сряда министърът на енергетиката Терье Аасланд.

"Светът се нуждае от полезни изкопаеми за зеления преход и правителството иска да проучи дали е възможно тези суровини да се добиват от морското дъно по устойчив начин от норвежкия континентален шелф", каза Аасланд в изявлението, позовавайки се на "дългогодишния опит" на страната в управлението на ресурсите, базирани на океана.

Норвегия заяви, че ще действа внимателно и ще одобрява само планове за експлоатация, които показват, че проектът може да бъде осъществен по устойчив и отговорен начин. Групи за защита на околната среда обаче поставиха под въпрос процеса, който страната следва.

"Изследователите са единодушни - имаме твърде малко познания за морските дълбини и дори само проучването им може да има катастрофални последици за морския живот и жизненоважните процеси в екосистемите, които откриваме там", заяви в имейл Гитис Блазевичус, лидер на норвежката екологична организация "Природа и младеж". "В бъдеще ще гледаме назад към 2024 г. като към съдбоносната година, в която можехме да направим правилния избор."

Предложението е представено за обществено обсъждане, като крайният срок за евентуални коментари е 26 септември. Всички планове за добив трябва да бъдат одобрени както от министерството, така и от норвежкия парламент.

Още по темата

Добивът на петрол в Русия - стабилен до 2030 г. заради проект в Арктика

Новите европейски властови центрове – от ASML до Арктика

За 300 милиона евро последната частна земя в Арктика може да бъде ваша

Газовият проблем на Путин: санкциите на САЩ задушават арктическите амбиции на Русия