Най-актуалното нещо в световната икономика е старо, но златно. Този любимец на пазара се радва на завиден растеж и привлича капитали от цял свят. Притежава динамичен пазар на труда и валута, която е не само средство за съхранение на стойност, но и все по-често се разглежда като стратегически актив с възходящо значение. И това не е онзи Китай от миналото.
Щастливата страна е САЩ - място, за което толкова често се говори, че е на ръба на затъмнението поради различни причини като големите дефицити, еврото и привидно неумолимото изкачване на Китай към икономическо надмощие. Многобройните заплахи са се разминали или са се оказали преувеличени. Не може да се отрече, че през последните няколко години се наблюдава значителна промяна в начина, по който се оценяват относителните силни и слаби страни на двете държави. Засега икономиката на САЩ е в добро състояние, както показват няколко нови доклада. Може би най-голямата заплаха не идва отвън, а се корени във вътрешните напрежения.
През последните години на мода е терминът "дедоларизация". Това е кратък начин да се опише разочарованието от валутата, отчасти заради санкциите срещу антагонистите на Вашингтон. Погледнато цинично, това е наследник на обезценяването на долара - консервативен лозунг в годините непосредствено след фалита на Lehman Brothers Holdings, когато Федералният резерв предприе мащабно отслабване на мерките. Сривът на долара не се случи тогава и не се случва сега, според данни на Международния валутен фонд, изпратени на Bloomberg.
САЩ привлякоха почти една трета от инвестициите, които преминаха през границите след избухването на пандемията, което е значително увеличение спрямо средните стойности от 18% преди появата на пандемията, сочат данните на МВФ. Частта на Китай спадна до 3%, което е малко по-малко от половината от това, което е било през десетилетието до 2019 г. Това съвпада с данните от Пекин: Чуждестранните инвестиции се забавиха за четвърти месец през април и са намалели с 36% спрямо същия период година по-рано.
Някогашната процъфтяваща индустрия, която изготвяше графици за това кога Китай ще изпревари САЩ, затихна. В голям глобален преглед Capital Economics прогнозира, че Америка ще доминира още известно време. Тази преценка се основава на водещата роля на долара, размера и обхвата на капиталовите пазари на САЩ, изобилието от природни ресурси и в момент, в който се говори за намаляваща раждаемост, на стабилното нарастване на работната сила. Можеше ли това заключение да бъде направено по всяко време? Напълно възможно е, но жизненоважни съставки са водещата роля на изкуствения интелект и потвърждаването на финансовата мощ. "Ако погледнете само чисто икономическото господство, Китай не се е доближавал до САЩ и не смятаме, че някога ще се доближи", каза ми Дженифър МакКиун, главен глобален икономист на фирмата. "Настъпи значителна промяна в мисленето по този въпрос. Икономистите са на мнение, че китайският модел просто не е устойчив."
Ако догонването на Китай спрямо САЩ е спряло, тогава какво може да разруши тази парична версия на Pax Americana? Лидерството не е свързано само с това дали недостатъците в крайна сметка стават толкова големи, че да препънат действащия лидер. Силният съперник трябва да се появи в точния момент и да предложи всички предимства и по-малко негативи. Това не е Китай, еврозоната или колективната сила - на хартия - на блока БРИКС.
Доларът е огромен геополитически актив, но това не отразява нищо дадено от Бога, нито пък заложено в камък. Ако САЩ загубят интерес към лидерството или вътрешните им разногласия се окажат толкова дълбоки, че фискалната политика наистина излезе от релси, страната в крайна сметка ще загуби властта над финансовата система. Намаляването на независимостта на Фед и понижаването на курса на долара с цел получаване на търговско предимство би било дълбоко обезпокоителен подход. "Ако САЩ не се погрижат за реда си, господството на долара ще бъде най-малката ни грижа", написаха Стивън Б. Камин и Марк Собел, видни бивши американски служители, във Financial Times миналата седмица, като повториха работата си за American Enterprise Institute.
САЩ понякога са подкрепяли нещо, което е равносилно на девалвация, макар че рядко е било изразявано точно по този начин. Споразумението от Плаза от 1985 г., подписано от тогавашната Група на петте, впоследствие превърнала се в Г-7, настояваше за голямо поскъпване на йената и дойче марката. След като доларът падна твърде много, официалните лица се опитаха да отменят споразумението. А политиците, които през 1971 г. потопиха Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, предвиждаха, а може би и желаеха, по-слаба валута. И все пак сме тук. Следващия път, когато някой твърди, че САЩ са в упадък, попитайте го как. Ако говорят за икономически упадък, попитайте ги къде са били през последните няколко години.