Германия е далеч от това да изпълни до такава степен задълженията си за борба с климатичните промени в сектори като транспорта и строителството, че рискува да предизвика опасна надпревара за квоти за въглеродни емисии в целия Европейски съюз.
Според анализ на T&E, организация с нестопанска цел, дванадесет държави от ЕС няма да успеят да постигнат целите си за намаляване на емисиите съгласно Регламента за разпределяне на усилията на блока. Тези правно обвързващи правила имат за цел да ограничат емисиите на въглероден диоксид в сектори, които не са обхванати от пазара на въглеродни емисии на ЕС.
Неизпълнението само в Германия и Италия до края на десетилетието ще доведе до дефицит от около 256 млн. тона емисии на CO2, което е значително повече от потенциалните кредити, които ще бъдат налични в други части на ЕС. Нуждата на Германия ще се равнява на около 70% от наличните квоти, което ще предизвика конкуренция с други държави, които не успяват да се справят с проблема, и вероятно ще доведе до повишаване на цените, заявиха от T&E.
"Германия и Италия изчерпват всички налични въглеродни квоти на своите съседи, като ги оставят в затруднено положение и в риск от съдебни процедури", казва Софи Дефур, директор по въпросите на климата в T&E. "Германското правителство скоро ще трябва да се изправи пред своите граждани, като поиска още повече пари и задълбочи още повече бюджетната криза, за да компенсира слабите си политики."
Проучването на T&E показва, че ЕС рискува да не постигне целите си за намаляване на емисиите, заложени в знаковото екологично споразумение на блока. Въпреки че са одобрени около 50 закона, които обхващат всичко - от автомобили до възобновяеми енергийни източници, много зависи от страните от ЕС да ги приложат през следващите пет години.
Европейската комисия, изпълнителният орган на блока, заяви, че страните ще намалят общите емисии само с 51% до края на десетилетието при сегашните планирани политики, което е по-малко от целта от 55%.
Тази основна цел включва намаляване на замърсяването в рамките на пазара на въглеродни емисии в целия блок. Регламентът за споделяне на усилията, който обхваща и други сектори като селското стопанство, има за цел да намали количеството на CO2, изпускано в атмосферата, с 40%. Тези сектори са в епицентъра на противопоставянето срещу зелените закони, като гражданите и земеделските производители се притесняват, че те ще доведат до повишаване на разходите за живот.
Прилагането на съществуващите правила и въвеждането на нови закони в секторите, които като цяло са останали незасегнати, като например селското стопанство, може да се окаже по-трудно, след като на изборите в ЕС този месец триумфираха дясноцентристите, а крайната десница спечели места. Зелените бяха победени в Германия и Франция, двете най-големи икономики, което означава, че климатът може да бъде изместен от дневния ред.
Със сигурност германската агенция за околната среда заяви по-рано тази година, че страната все още може да постигне целите си за 2030 г. в областта на климата, ако се приложат всички политически мерки. Това е така главно защото тя очаква енергийният сектор да надхвърли целта си за намаляване на емисиите - предположение, което операторите на въглища поставят под съмнение. Секторите на транспорта и жилищното строителство ще се разминат с целта: недостигът им се равнява на повече от половината от всички емисии на парникови газове в Обединеното кралство през миналата година.
Друг риск е, че бюджетните ограничения на страната - които не бяха взети предвид в положителната прогноза на агенцията по околна среда - също могат да ограничат програмите, свързани с климата. Досега правителството не е било склонно да въвежда и бюджетни мерки за намаляване на емисиите в транспортния сектор, като например общо ограничение на скоростта по магистралите или премахване на субсидиите и помощите, свързани с автомобилите.
Страните, които не са постигнали целите си, могат да закупят кредити от страните, които са постигнали по-високи резултати. Най-много излишъци се очаква да има Испания, която ще надхвърли целта си със седем процентни пункта, следвана от Гърция и Полша. Според изчисленията на T&E Германия и Италия ще трябва да платят над 15 млрд. евро на други държави-членки на ЕС, за да спазят закона.
"Самият размер на санкциите, които страните може да се наложи да платят през 2030 г., е умопомрачителен", каза Дефур. "Страните са изправени пред ясен избор: да платят милиарди на съседите си за въглеродния си дълг или да приложат нови политики, които подобряват живота на собствените им граждани, като например изолиране на къщите."