"Когато разстях в Испания, където селското стопанство е мощна сила, войните, които преживях, бяха кръстени на храни: "ягодовата война" с французите през 1989 г., "войната за риба тон" с британците през 1990 г. и "войната за калкан" с канадците през 1995 г. Въпреки това нищо не ме подготви за това, което се очертава да бъде "войната с шунката" с Китай."
В понеделник Пекин обяви антидъмпингова проверка на вноса на свинско месо от Европейския съюз, което е първата стъпка към въвеждането на мита. Проверката се появи по-малко от седмица, след като Брюксел обяви, че ще наложи мита върху електромобилите, произведени в Китай, в размер до почти 50%, като заяви, че те са се възползвали от "несправедливо субсидиране".
Испания е най-големият износител на свинско месо за Китай. Холандия, Дания, Франция, Белгия и Германия също са значителни износители.
Но свинското месо, възлизащо на по-малко от 2 млрд. долара през миналата година, представлява малка част от търговията между ЕС и Китай, която през 2023 г. ще достигне 280 млрд. долара. Така че защо Китай се насочва към сектор, който от икономическа гледна точка има толкова малко значение? Политика.
Пекин прилага наръчник, който е използвал и в предишни търговски сблъсъци с Европа, САЩ и Австралия. Като се насочва към селското стопанство Китай постига две цели: ограничава конфликта и използва огромното влияние на европейското земеделско лоби.
Китайската столица очевидно се надява, че сега страните от ЕС ще окажат натиск върху Брюксел да смекчи митата за електромобили, преди те да бъдат официално наложени на 4 юли. Германия вече е недоволна от митата, опасявайки се за собствените си продажби на автомобили в Китай; Испания и Франция, които изглеждаха нерешителни, биха могли да се присъединят към Берлин срещу Брюксел.
Държавите от ЕС обаче могат да избегнат да играят в ръцете на Китай. Испания, където свинското месо е водеща тема в новинарските емисии, а качеството му е източник на национална гордост. Миналата година, обаче, Испания е изнесла месо на стойност 12,2 млрд. евро, включващо не само свинско, но и говеждо и птиче месо, за всички страни в света. Но през същия период износът ѝ на автомобили, мотоциклети и автомобилни компоненти достигна близо 54 млрд. евро. Ясно е кой сектор има най-голямо икономическо значение.
Тя, от своя страна, се конкурира в един и същи сегмент на автомобилната индустрия с Китай: малки и евтини автомобили за все по-широките редици на работническата и средната класа в света.
Досега Испания се е фокусирала върху бензиновите и дизеловите автомобили, докато китайците са водещи в производството на електрически автомобили. Без тарифна защита е малко вероятно Испания да успее да премине от бензинови към електрически автомобили, а без това преминаване автомобилната ѝ индустрия бавно ще загине.
Китай и преди е използвал местните земеделски производители на своя търговски противник в своя полза: оказваше натиск върху Австралия, като се насочваше към нейния износ на селскостопански продукти, включително ечемик, говеждо месо, вино и омари, и се опитваше да принуди САЩ, като ограничаваше търговията със соя. Земеделското лоби е особено силно в Брюксел. В края на краищата, работниците в автомобилния сектор не се качват с колите си в центъра на Брюксел, както правят фермерите със своите трактори, когато трябва да протестират срещу политиката на правителството.
Китай също така знае, че вносът му на европейско свинско месо, особено с ниска добавена стойност, ще намалее, тъй като свиневъдството му отново ще нарасне, за да задоволи местното търсене, което европейците също знаят и се подготвят за това.
Европейските държави трябва да изиграят внимателно картите си.
Китай е отворил възможност за преговори. Проверката на европейския износ на свинско месо вероятно ще продължи шест месеца, а може би и година, което оставя достатъчно време за промени в решенията. В този смисъл отговорът му към Брюксел не е начало на търговска война, а по-скоро начало на предвоенни преговори. И двете страни могат да намерят решение.
В крайна сметка Европа не бива да търгува с многомилиардната си автомобилна индустрия, за да задоволи политически активните си фермери. Селскостопанският износ е важен, но той е по-ценен по сантиментални причини, отколкото заради икономическия ефект.
Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата "Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята."