На 7 януари 2015 г. ислямски бойци щурмуваха редакцията на френското сатирично списание "Charlie Hebdo" в Париж. При атаката бяха убити 12 души, припомня Deutsche Welle, цитиран от Investor.bg.
По-рано списанието публикува няколко карикатури на пророка Мохамед, които разгневиха консервативната ислямска общност. Заради карикатурите списанието получи множество заплахи от радикални ислямисти.
Стрелбата задвижи не само вълна от солидарност в Европа, а и ожесточен дебат за творческата свобода на изразяване, как тя да бъде защитена и възможно ли е поставянето на граници на свободата на словото.
Някои казват, че такива граници не трябва да има. Ако обидите на държавните глави и богохулството преди са били час от наказателния кодекс, това отдавна се е променило, поне в западните общества, посочва изданието.
Стрелбата в редакцията на "Charlie Hebdo" е само едно от серията нападения над творци и културни институции, припомня изданието. Шведският професор по изкуство и карикатурист Ларс Вилкс едва избегна смъртта при атака през февруари 2015 г. Месец по-късно джихадисти нападнаха археологическия музей Бардо в Тунис. В Сирия пък терористичната организация „Ислямска държава“ унищожи голяма част от защитения от ЮНЕСКО древен град Палмира, както и други ценности.
Атаката в "Charlie Hebdo" постави началото и на серия терористични нападения във Франция, при които загинаха повече от 250 души. Атаките бяха насочени точно и срещу свободата на изразяване и културна идентичност, допълва изданието.
Артистичната свобода и свободата на изразяване са ограничени в много страни. Според организацията PEN international в момента около 900 автори и журналисти са в затвора в около 100 държави по света.
Ситуацията особено силно ескалира в Турция през последните две години, като противници на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган често са заклеймявани като предатели и терористи. След опита за преврат в средата на миналата година многобройни медийни компании и издателства бяха закрити, а около 100 журналисти – арестувани.
Ердоган се опита да ограничи и нежелателната сатира от чужбина. През февруари ще има и съдебно заседание по случая с германския сатирик Ян Бьомерман, когото турският президент се опита да преследва заради подигравателна поема.
Атаката в редакцията на "Charlie Hebdo" не е първата в Западна Европа, но несъмнено имаше най-голямо влияние върху западния свят, допълва Observer в свой анализ. Нападението нанася директен удар върху западната култура, която се основава на личната свобода и спокойно съжителство между общностите.
Европа обаче още не е адаптирала системите си за сигурност и затова се стигна до кървавите нападения в Париж от есента на 2015 г., в Ница от лятото на 2016 г. и в Берлин на Коледа. Това е и основната разлика между Европа и САЩ, посочва изданието.
След 9 септември 2001 г. САЩ признаха, че гражданите на страната са мишени и у дома, и в чужбина. Затова и правителството инвестира значителни средства и човешки ресурси в борба срещу тероризма и укрепване на сигурността.
Европа още не си е научила урока. Реалните промени в законите и отбраната в отговор на заплахата са само на думи, заключава изданието.