Сами ли са в страната си светските турци

Часове, след като отпразнува настъпването на Нова година, Турция стана свидетел на 15-тата атака, организирана от ИДИЛ от 2014 г. насам. Този път целта е известният нощен клуб „Рейна“, разположен на бреговете на Босфора. Турция е цел на терористичната групировка откакто страната промени политиката си през 2015 г., затруднявайки пътуванията на бойците на ИДИЛ между Турция и Сирия.

Агресията в нощния клуб разкри друга история, която е също толкова важна за разбирането на Турция днес, колкото и политическите и изпълнителните неуспехи, които доведоха до атаката, пише турският журналист Езги Башаран, цитиран от Investor.bg. Социалната структура на Турция е разкъсана в самата си сърцевина, което прави невъзможно за страната да скърби като едно цяло, камо ли да споделя щастието си – не, че подобно чувство се открива често там напоследък.

„Рейна“ не е какво да е място. През последните пет години президентът Реджеп Тайип Ердоган говори за светските турци като за членове на „старата Турция“, хора, които са се откъснали от реалността на страната и са несправедливо привилегировани, хора, които – по неговите думи , „пият уискито си, докато се наслаждават на гледката над Босфора“. И наистина, „Рейна“ често се посещава от светските „бели турци“ - добре образованата горна средна класа. До скоро никой в Турция не се интересуваше дали някои от клиентите на клуба пият твърде много алкохол, танцуват или се забавляват безгрижно. Сега обаче не само начинът на живот на светските турци е под заплаха, но и щастието им.

През последните дни на 2016 г. имаше систематични „превантивни удари“ от някои кметове, държавни институции и неправителствени организации срещу хора, които щяха да празнуват Нова година. Дирекцията по религиозни въпроси на Турция обяви за „незаконно“ турските мюсюлмански граждани да празнуват Новата година.

Макар че повечето турци са консервативни и религиозни, употребата на алкохол или празнуването на Нова година никога не е бил голям въпрос сред обществото. Всички са наясно, че уважението на начина на живот на другия не е въпрос на човешко благоприличие в Турция, а условие за мирно съвместно съществуване, пише Башаран. 

Тези дни свършиха със старата Турция. Турция никога не е била истинска демокрация. Тя никога не успя да трансформира институциите си в приобщаващи ги след преврата през 1980 г. Това, което се случва в момента, е безпрецедентно. Сега има нова страна: нова Турция без никаква капка толерантност.

Промяната в политиката около Сирия помогна и за тази криза. Между 2013 и 2015 г. ИДИЛ можеше лесно и свободно да привлича новобранци от и извън Турция. Когато това се промени през 2015 г., терористичната група направи Турция основната си цел. Атаките на ИДИЛ в Турция бяха, на първо време, основно осъществявани от привърженици в Турция и отговорността не бе поемана от групировката. Сега явно стратегията на организацията също се променя. Подобно на атентата срещу летище Ататюрк през юни, властите вярват, че нападението срещу нощния клуб е било осъществено от чуждестранни членове на ИДИЛ. Това е и втората атака на турска земя, за която ИДИЛ „официално“ поема отговорност.

И този път някои турци явно се обвързват с идеите на терористите, допълва авторката. В часовете след нападението срещу „Рейна“ социалните медии бяха пълни с коментари, описващи атаката като „справедлива“ или като „възмездие за тези, които празнуват Нова година и се напиват“.

Не става въпрос обаче само за троловете, които се опитваха да предизвикат гняв за собствено забавление или които са безчувствени към жертвите и ранените в нападението. Става въпрос за възприетото мълчание от страна на правителството, което развълнува светските турци – особено в сравнение с начина, по който властите отговориха на атаката миналия месец, осъществена от кюрдската група ПКК (Работническата партия на Кюрдистан). Тогава представители на правителството преследваха хората, които критикуваха политиката към кюрдите на Ердоган и задържаха над 200 души заради публикации в Twitter, който според официалните лица „насърчава и помага на терористичната организация“. Този път нещата бяха различни.

Дори проправителственият комик Шахан Гьокбакар се разгневи заради туитовете, които хвалеха атаката в „Рейна“ и призова „властите да направят нещо“. Но това, което те направиха засега, е да обвинят левите, разказва Башаран. Официалният профил в Twitter на министерството на вътрешните работи публикува видео на двама леви студенти, които влизат в кафене в Истанбул и призовават хората да се обединят срещу „ИДИЛ, джихадистите и амбициите за изпълнителна президентска власт“. Министерството заяви, че видеото е било споделено с антитерористичния отдел и призова хората да съобщят, ако видят младежите. (Публикацията по-късно бе изтрита заради обществен гняв в интернет пространството.)

Нападението в „Рейна“ показва, че мисленето и реториката на ИДИЛ се споделя и мълчаливо толерира от значителен брой привърженици на Ердоган. Резултатът е, че другата половина на страната – светските хора, старата Турция, не само че се чувстват като постоянно клеветено малцинство, но и като основна цел на атаките на терористичната група заедно с кюрдите и алауитите. Смъртта и агонията сред тях се пренебрегва или дори приветства, от мнозинството.

В тази среда дисидентите все по-трудно и по-трудно могат да говорят. Известен журанлист – Хасан Чемал, обяви в понеделник, че спира да вписва колонката си, защото се страхува от това, което 2017 г. ще донесе на Турция. Друг обаче – Нурай Мерт, продължи да изразява гнева си в Джумхуриет – вестник на опозицията, от който почти половината репортери, колумнисти и мениджъри са хвърлени в затвора от режима на Ердоган. „В страна, където опозиционната партия е обвинявана в подкрепа на тероризма, където нашият приятел и журналист Ахмет Шик бе арестуван в последния ден от годината, където всички освен правителството и антуражът му са опетнявани и заплашвани, за какво единство говорим?“, пише Мерт.

Светските турци никога не са се чувствали толкова сами и толкова нападани. За съжаление, те дори не знаят как да се справят с този натиск. А масовото напускане на светските интелектуалци от Турция вероятно е неизбежно, завършва Башаран.