Европейската централна банка намали лихвените проценти, за което сигнализираше от месеци, като се отдалечи от рекордно високите нива, но не посочи, че може да последва разхлабване на паричната политика.
Официалните лица, водени от председателя Кристин Лагард, понижиха основната депозитна лихва с четвърт пункт до 3,75%, както се очакваше. След като в продължение на девет месеца я поддържаха на ниво от 4%, те заявиха, че перспективите за инфлацията са се подобрили „значително“, макар че също така повишиха прогнозите за цените.
„Управителният съвет ще продължи да следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за определяне на подходящото ниво и продължителност на рестрикцията“, се казва в изявление на ЕЦБ. „Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“.
Решението започва да оттегля безпрецедентната поредица от повишения, която беше използвана за потушаване на най-резкия скок на цените в историята на еврозоната. Стъпката, с която ЕЦБ изпреварва Федералния резерв и Английската централна банка в разхлабването на паричната политика, може да помогне и за съживяването на икономиката на 20-те страни след две години на стагнация и лека рецесия.
Макар че миналия месец Лагард обяви инфлацията за „контролирана“, поредица от неотдавнашни данни сочат за траен ценови натиск. Това накара инвеститорите и икономистите да намалят очакванията си за намаляване на лихвените проценти през 2024 г. до общо две или три
Паричните пазари задържаха залозите, че следващото намаление вероятно ще бъде през септември. Еврото поскъпна с 0,1% до 1,0880 долара а доходността на 10-годишните германски облигации се повиши с 4 базисни пункта до 2,55%.
Актуализираната тримесечна прогноза, публикувана заедно с изявлението за политиката на ЕЦБ, предвижда средна инфлация от 2,2% през 2025 г., като прогнозата за икономическата експанзия през тази година е повишена до 0,9% от предишните 0,6%.
ЕЦБ повишава прогнозите си за инфлацията през 2024 и 2025 г. |
В навечерието на заседанието в четвъртък създателите на политиката не оставиха място за съмнение в намерението си да понижат лихвените проценти - дори след като някои от икономическите данни, за които се надяваха, че ще подкрепят тезата им, се промениха в погрешна посока.
Инфлацията, например, се ускори повече от очакваното през май, като показателят за основните тенденции също не допусна грешки, повишавайки нивото си. На други места нарастването на заплатите не успя да се забави през първото тримесечие, което предполага, че повишеният растеж на цените на услугите ще се запази. Друг важен показател за заплащането на труда се очаква в петък и може да покаже подобна картина.
Инфлацията в еврозоната отново се повиши през миналия месец
Междувременно икономиката се възстанови с повече от очакваното от спада си. Освен че растежът е по-висок, безработицата достигна исторически минимум през април, а затрудненото производство най-накрая показва признаци на живот.
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн заяви, че инфлацията и ръстът на заплатите ще „отскочат“ през тази година, въпреки че общата тенденция е те да отслабват. Според него политиката трябва да продължи да ограничава активността през цялата 2024 г.
ЕЦБ изпревари Фед и АЦБ в намаляването на лихвите |
Въпреки че ЕЦБ вече намали лихвите преди Фед и Английската централна банка, които се борят с по-упорит ценови натиск и се очаква да последват примера им през следващите месеци, колегите им в други части на света вече започнаха да облекчават условията.
В сряда Банката на Канада намали основния си лихвен процент и заяви, че може да последват още стъпки - ставайки първата централна банка от Групата на седемте, която прави това след избухването на най-големия глобален инфлационен шок от 70-те години насам. В Европа шведската Riksbank и Швейцарската национална банка са сред тези, които вече намалиха лихвените проценти.