Бумът на китайския износ далеч надхвърля високотехнологичните отрасли, които са на прицел на Запада, което излага Пекин на риск от ответна реакция от страна на държавите, които досега предпочитаха да стоят настрана от търговската война.
Европейският съюз се готви да наложи мита върху китайските електромобили тази седмица, което е последният пример за нарастващите бариери пред световната търговия. САЩ вече предприеха подобен ход, а Канада може да ги последва. Малко други държави са изразили тази конкретна загриженост, тъй като повечето от тях нямат свои собствени индустрии за електромобили, които да защитават.
Но излишъкът на Китай в търговията с промишлени стоки, който е близо до рекордни нива, сочи към много по-широк ръст на износа. Той обхваща не само стоки за зелена енергия, но и всички видове продукти - от стомана до фуражи за животни - които все по-трудно се продават у дома, където спадът на пазара на недвижими имоти забавя икономиката.
В много случаи нарастващият износ е съпроводен от спад на цените. Ако това съчетание се запази, то заплашва да предизвика реакция от страна на повече държави извън САЩ и Европа.
Търговските партньори на Китай се притесняват, че свръхкапацитетът в областите, свързани с жилищното строителство, „ще доведе до дъмпинг на някои от тези материали на чуждестранните пазари“, каза бившият заместник-министър на международната търговия на Малайзия Он Киен Мин.
Вече се наблюдават наченки на ответна реакция, като през миналата година бяха предприети рекорден брой антисубсидийни и антидъмпингови мерки срещу китайски стоки. Повечето от тях са били предприети в развитите страни от Г-7. Според Световната търговска организация обаче антидъмпинговите мерки са предприети от най-различни държави като Индия и Южна Корея и са насочени към редица промишлени стоки, включително стоманени продукти, колесни товарачи и вятърни кули.
Износът на желязо и стомана от Китай достигна рекордните 13 млн. тона през март и се задържа близо до това ниво през април, според анализ на официалните данни на Bloomberg, тъй като вътрешното търсене спадна поради срива в жилищното строителство. Местните фирми са на път да произведат отново един милиард тона стомана през тази година и без признаци за възстановяване на жилищното строителство те вероятно ще се опитат да изнесат повече излишен метал.
Цените падат от почти три години, което накара някои латиноамерикански държави да наложат мита, за да спрат прилива и да защитят местните производители. Тези бариери, заедно с увеличените американски налози, които трябва да влязат в сила през август, могат да доведат до насочване на още повече метал към Азия.
Компаниите във Виетнам и Индия вече се оплакват от потока евтин метал, който е засегнал печалбите на фирми като Tata Steel Ltd, един от водещите производители в Индия. Тайланд и Саудитска Арабия обмислят въвеждането на нови налози.
Забавянето на вътрешната икономика не само води до намаляване на търсенето и цените на металите. През първите четири месеца на 2024 г. износът на соев шрот от Китай скочи до почти 600 000 тона, което е почти пет пъти повече от нивото през предходната година. Брашното се използва за храна на животните, но по-малкото търсене на свинско означава по-малко прасета и това принуждава китайските преработватели да изнасят излишъка си.
Друга област, в която Китай отбелязва ръст на производството, е нефтохимическата промишленост. Вълна от нови заводи произвежда градивните елементи на пластмасовите продукти - от бутилки за вода до футболни каски - и бумът все още не е приключил. Според изследователя Mysteel OilChem тази година Китай ще пусне в експлоатация достатъчно заводи за дехидрогениране на пропан, за да увеличи общия си капацитет с 40%.
Това се оказва разрушително за химическата промишленост в съседни държави като Южна Корея и Япония. Сега Китай внася повече суровини като суров петрол и пропан и по-малко полурафинирани нефтохимически продукти. Намаляването на продажбите в конкурентните заводи наложи затварянето на поне един завод в Южна Корея.
Разбира се, все още има много страни, в които по-евтините китайски стоки са добре дошли. Вносните слънчеви панели помогнаха на Южна Африка да се справи с огромния недостиг на електроенергия. Търсенето на панелите нарасна и в Индия, въпреки че тя не поддържа добри отношения с Китай, след като правителството в Делхи облекчи забраната миналата година.
Нещо повече, митата невинаги имат за цел да държат Китай настрана - в някои случаи е почти обратното. Както Бразилия, така и Турция повишиха бариерите пред директния внос на електрически превозни средства, но съпътстваха тези мерки с усилия да привлекат китайски фирми и да ги накарат да изградят заводи за електрически превозни средства в страните.
Един от политиците в Пекин настоява за по-нататъшни стъпки в тази посока. Съветникът на Китайската народна банка Хуан Ипин наскоро призова Китай да приложи версия на плана „Маршал“ - инициатива за чуждестранна помощ на САЩ след Втората световна война. Той заяви, че Китай може да отпуска парични заеми и да предоставя технологии на развиващите се страни, за да могат те да изградят свои собствени производства на енергия от възобновяеми източници.
Засега неразрешеното напрежение остава заплаха за световната търговия, която може да се влоши, ако все повече държави и индустрии бъдат въвлечени в съревнованието.
В изказване в Пекин миналата седмица Гита Гопинат - заместник-ръководител на Международния валутен фонд - предупреди, че отделянето на търговията и формирането на съперничещи си блокове може да намали световното икономическо производство с до 7% в средносрочен план.
„Въпросът, който категорично изтъкваме, е, че политиките, които задълбочават фрагментацията, са просто негативни за целия свят“, каза тя.