Централната банка на Израел разглежда възможността да запази лихвените проценти до края на годината, след като по-рано сигнализира за три намаления, за да подпомогне икономиката, разтърсена от войната.
Рекордното нарастване на бюджетните разходи се отразява на инфлацията, която след двумесечно ускоряване се доближава до горната граница на целевия диапазон на правителството от 1% до 3%. Вероятно по-късният старт на намаляването на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ ще измести и графика за облекчаване на политиката на Централната банка на Израел.
След понижаването на лихвените проценти в началото на годината израелските политици все по-често възприемат по-неутрален подход, а войната срещу „Хамас“ продължава вече повече от седем месеца. Икономистите, анкетирани от Bloomberg, са единодушни за първи път от ноември насам, че паричният комитет ще остави референтната си стойност на 4,5% за второ поредно заседание в понеделник.
Citigroup Inc. вече не очаква Израел да възобнови намаленията през тази година, а Bank Hapoalim ги определя като „далеч несигурни“. Трейдърите също така отмениха залозите за предстоящо по-нататъшно облекчаване.
„Съществува по-голяма загриженост, че разликите в лихвените проценти между Израел и САЩ могат да доведат до по-нататъшно обезценяване на и без това нестабилния шекел и да увеличат инфлационния натиск“, казва Ронен Менахем, главен пазарен икономист в банка Mizrahi Tefahot.
По-голямата разлика в лихвените проценти между Израел и САЩ застрашава притока на капитали и може да подбие курса на местната валута. Въпреки че наскоро шекелът възстанови част от загубите, претърпени през март-април, тримесечната му историческа волатилност от над 10% изостава само от чилийското песо и руската рубла сред кошницата от 31 основни валути, проследявани от Bloomberg.
„Централната банка винаги би предпочела да рискува твърде висок лихвен процент - въпреки че това може да се отрази на растежа - пред прибързано намаляване, което може да доведе до повишаване на инфлацията и лихвите да се окажат дори по-високи от преди“, каза Менахем.
Разходите на Израел за войната вече възлизат на 16 млрд. долара, като към април 12-месечният бюджетен дефицит е нараснал до 7% от брутния вътрешен продукт. Управителят на Централната банка на Израел Амир Ярон многократно призова правителството да възприеме отговорна фискална политика в условията на нарастващи разходи за отбрана.
„Увеличените правителствени разходи и растящият дефицит също допринасят за инфлационния натиск, а при тези обстоятелства е вероятно централната банка да възприеме по-сдържана парична политика“, заяви Ашер Блас, бивш главен икономист в Банката на Израел.
Ценовият натиск се засилва точно в момент, когато перспективите пред израелската икономика се влошават след възстановяването през първото тримесечие. Продължителността и интензивността на конфликта пораждат най-голяма несигурност, тъй като военните сега разширяват операциите си в Рафах срещу „Хамас“ и все още водят боеве срещу ливанската групировка „Хизбула“ в северната част на страната.
Отраслите от строителството до търговията на дребно продължават да са обхванати от смущенията, причинени от боевете. В резултат на това през следващите тримесечия икономическият растеж ще се забави, въпреки че БВП остава с 2,8% под равнището си отпреди войната.
Докато Банката на Израел прогнозира, че икономиката ще нарасне с 2% през тази година, S&P Global Ratings и Moody's Investors Service виждат много по-слабо нарастване, по-близо до 0,5-0,6%.
Но централната банка има по-малко възможности за стимулиране сега, когато инфлацията се съживява и през април достигна 2,8%, което е най-бързото темпо за тази година. Проучване на централната банка показа, че очакванията за растежа на цените за една година напред се повишават за пети пореден месец през май и достигат 3%.
По-бързото нарастване на цените на храните, особено на млечните продукти, вероятно ще запази темпа на инфлация през този месец, като рязко ще се повишат и разходите за самолетни билети.
Анализаторите от финансовото подразделение на Bank Hapoalim прогнозират ръст на цените от 3,2% за 12 месеца и „оценяват, че рисковете са насочени към по-висока инфлация“, се посочва в доклад. „Намаляването на лихвените проценти ще почака“, заявиха те.
Икономистите от Goldman Sachs Group Inc. промениха прогнозата си за понижение на лихвените проценти в понеделник и сега не очакват промяна, „тъй като двете скорошни изненади за повишаване на инфлацията, повишените инфлационни очаквания и продължаващата висока геополитическа несигурност ни карат да смятаме, че Банката на Израел ще се въздържи от облекчаване на политиката“.
И все пак „гледайки по-напред, ние запазваме относително миролюбиво виждане за лихвените проценти в Израел“, казаха те, като прогнозираха, че цикълът на понижаване ще започне през третото тримесечие. „Силата на шекела вероятно ще осигури дезинфлационен импулс през следващите месеци“.