Главният прокурор на Международния наказателен съд (МНС) заяви в понеделник, че иска заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и лидера на "Хамас" Яхия Синвар по обвинения във военни престъпления.
Карим Хан заяви в изявление, че обвиненията са свързани с нападението срещу Израел на 7 октомври, извършено от бойната групировка "Хамас", и с израелския военен отговор в Газа. Състав от съдии на Международния наказателен съд ще прецени дали да приеме молбата.
Решението за повдигане на обвинения срещу израелския лидер идва въпреки предупреждението на САЩ, че то може да застраши възможността за сключване на споразумение за прекратяване на огъня. Израелското правителство също заклейми този ход, като го нарече „дълбоко изкривяване на правосъдието“.
„Твърдим, че престъпленията срещу човечеството, за които са повдигнати обвинения, са извършени като част от широко разпространена и систематична атака срещу палестинското цивилно население в съответствие с държавната политика“, пише Хан. „По наша оценка тези престъпления продължават и до днес“.
Хан иска и заповеди за арест на израелския министър на отбраната Йоав Галант и на още двама лидери на "Хамас" - военния ръководител Мохамед Диаб Ибрахим ал-Масри и ръководителя на политическото бюро Исмаил Хания. САЩ и Европейският съюз считат "Хамас" за терористична организация.
Израелското правителство се опасяваше от евентуални заповеди за арест на ръководството му, а САЩ публично се противопоставиха на разследването на МНС.
„Да се правят паралели между лидерите на демократична страна, решена да се защити от подъл терор, и лидерите на кръвожадна терористична организация е дълбоко изкривяване на справедливостта и очевидна морална несъстоятелност“, заяви в понеделник в социалната мрежа X Бени Ганц, лидер на израелската опозиция в тричленния военен кабинет на страната.
„Позицията на прокурора да подаде молба за издаване на заповеди за арест сама по себе си е престъпление от исторически мащаб, което ще се помни от поколенията“, каза той. Външният министър на Израел Израел Кац заяви пред държавната телевизия Kan, че е поискал от другите външни министри да дадат ясно да се разбере, че няма да изпълняват никакви заповеди, ако бъдат издадени.
По-рано този месец Международният наказателен съд нареди да се прекратят опитите да се заплашват негови служители, дни след като САЩ и съюзниците им изразиха опасения, че съдът може да издаде заповеди за арест на израелски служители.
„Бяхме наистина ясни по отношение на разследването на МНС - не го подкрепяме“, заяви говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер пред репортери миналия месец. „Не вярваме, че те имат юрисдикция.“
Израелският опозиционен лидер Яир Лапид нарече решението непростимо. „Очаквам и вярвам, че администрацията на Байдън ще застане зад нас, а ние очакваме Конгресът да се обедини и да осъди тези заповеди за арест“, каза той.
Европа беше разделена по отношение на тази стъпка, като някои политици приветстваха съобщението.
Искането „за издаване на заповеди за арест както на представители на "Хамас", така и на израелски официални лица, е важна стъпка в разследването на ситуацията в Палестина“, заяви белгийският външен министър Хаджа Лахбиб в публикация в X, като добави, че престъпленията в Газа трябва да бъдат преследвани „на най-високо ниво, независимо от извършителите“.
Чешката република, която отдавна е твърд поддръжник на Израел, осъди включването на израелски служители в заявлението.
„Предложението на главния прокурор на МНС за издаване на заповед за арест на представител на демократично избрано правителство заедно с лидери на ислямска терористична организация е плашещо и абсолютно неприемливо“, заяви чешкият министър-председател Петр Фиала на X.
МНС разследва и съди лица, обвинени в геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и престъпление от агресия. Израел не е ратифицирал устава на МНС и не признава юрисдикцията му, но „Държавата Палестина“ е член на съда от 2015 г. насам. САЩ също никога не са били страна по МНС.
Миналата година съдът издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин за военни престъпления, свързани с предполагаемото отвличане на деца от Украйна - ход, който беше отхвърлен от Кремъл.