В своята пролетна прогноза Европейската комисия предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 1,0% в ЕС и 0,8 % в еврозоната. През 2025 г. се очаква ръстът на БВП да се ускори до 1,6% в ЕС и до 1,4% в еврозоната. Очаква се инфлацията по ХИПЦ в ЕС да намалее от 6,4% през 2023 г. на 2,7% през 2024 г. и на 2,2% през 2025 г. В еврозоната се очаква тя да се забави от 5,4% през 2023 г. на 2,5% през 2024 г. и на 2,1% през 2025 г.
Това показват данни от доклад публикувани на официалния сайт на институцията.
След общата икономическа стагнация през 2023 г., по-добрият от очакваното растеж в началото на 2024 г. и продължаващото намаляване на инфлацията създадоха условия за постепенно увеличаване на икономическата активност през прогнозния период.
Прогнозите сочат към по-бърз растеж и по-ниска инфлация в ЕС
Очаква се БВП на България да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,9% през 2025 г. Въпреки че според прогнозите растежът на частното потребление да се забави, вътрешното търсене ще остане основен двигател на растежа. Очаква се след 2024 г. износът да се разшири значително след първото тримесечие в съответствие с възстановяването на външното търсене, а вносът да се възстанови, воден от вътрешното търсене. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 2,8% и 2,9% през 2024 г. и 2025 г., което ще се дължи на разходите за пенсии и заплати. Дългът на сектор „Държавно управление“ се очаква да нарасне до 24,6% от БВП до 2025 г.
Постепенно ускоряване на икономическия растеж Растежът на реалния БВП се понижи до 1,8% през 2023 г. главно поради свиване на износа и намалено натрупване на запаси. Частното потребление нарасна силно през първата половина на годината, а след това се забави, съпроводено от низходяща тенденция при показателите за доверието в търговията и услугите. Същевременно през 2023 г. депозитите на домакинствата се увеличиха с повече от потребителските кредити, което свидетелства за по-висока склонност към спестяване. Инвестициите се разшириха, стимулирани от покупките на ново оборудване. Вносът на стоки рязко намаля поради високото съдържание на внос в износа и запасите.
Прогнозите са за растеж на БВП от 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г. Краткосрочните показатели сочат, че в началото на 2024 г. износът продължи да се свива, а растежът на частното потребление се забави. След първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови, което ще се дължи на възстановяването на външното търсене.
Предполага се, че растежът на потреблението ще се възстанови през останалата част на 2024 г. и през 2025 г., подкрепен от очакваната все още благоприятна ситуация на пазара на труда. Очаква се инвестициите да продължат да се увеличават през прогнозния период, подкрепяйки производствения капацитет. Предвижда се вносът да се възстанови с оглед на нормализираното натрупване на запаси и на вносния компонент на инвестициите и потреблението. Умерено нарастване на заплатите в условията на свит пазар на труда
Пазарът на труда остава свит, тъй като загубите на заетост в производствения сектор се компенсират с повече от ръст на заетостта в частните и публичните услуги. След 2023 г. - първото тримесечие на 2023 г. растежът на заплатите в ключови сектори като преработващата промишленост и строителството, както и в търговията, транспорта и услугите по настаняване се забавя, тъй като фирмите се стремят да поддържат разходна конкурентоспособност.
В перспектива се очаква растежът на заплатите да се установи на равнище около 10%, близко до дългосрочната средна стойност, тъй като инфлационният натиск отслабва. В условията на намаляващо население в трудоспособна възраст и свит пазар на труда новите назначения, включително в публичния сектор, ще се опират на новопостъпилите на пазара на труда и на вече заетите.
Инфлацията ще се понижава в съответствие с външните цени и вътрешните процеси Инфлацията измерена чрез Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да намалява, като през 2023 г. достигна средно равнище от 8,6%, а през март 2024 г. спадна до 3,1% на годишна база. Цените на енергията и храните имаха най-голям принос за широкообхватното развитие на дезинфлацията.
По-ниските перспективи за инфлацията се подкрепят от ценовите очаквания, обусловени от прогнозираното умерено нарастване на съвкупните трудови възнаграждения и от ограниченото нарастване на цените на вноса. Очаква се низходящата тенденция при външните цени да ограничи инфлацията на цените на енергийните и неенергийните промишлени стоки.
Решението за намаляване на доплащането за някои лекарства в края на март също понижава темпа на инфлация при неенергийните промишлени стоки. Инфлацията в сектора на услугите се очаква да остане сравнително висока поради нарастването на номиналните заплати в сектора и изтичането на срока на действие на мярката за намален ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще се задържи близо до 3%
Дефицитът за 2023 г. бе отчетен на равнище 1,9% от БВП, което представлява значително намаление спрямо 2,9% от предходната година. Това отчасти се дължеше на късното приемане на бюджета за 2023 г., което ограничи възможностите за разходи в сравнение с първоначално планирания бюджет, което се отрази на междинното потребление.
Освен това то може да се отдаде на нормализирането на цените на енергията, допринесло за рязкото намаляване на субсидиите (с 46,7% спрямо 2022 г.). Положително въздействие оказа и въвеждането на 100% дивидент за държавните предприятия, с очаквано въздействие върху бюджета в размер на 0,6% от БВП, както и пакетът от мерки за повишаване на събираемостта на приходите, включително в областта на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск, с допълнително въздействие в размер на 0,3% от БВП.