Путин поднови ядрените заплахи срещу Запада по случай Деня на Европа
Тази година на Червения площад бяха показани 9 000 войници и оръжия, включително модерни системи за противовъздушна отбрана и междуконтинентални ядрени ракети, но само един танк - Т-34 от времето на Втората световна война
14:30 | 9 май 2024
Обновен: 14:30 | 9 май 2024
Автор:
Хенри Майер
Президентът Владимир Путин предупреди Запада да не заплашва Русия, докато тя осъществява инвазията си в Украйна, и поднови ядрените си закани по време на годишния военен парад в Москва, с който се отбелязва победата във Втората световна война.
"Няма да позволим на никого да ни заплашва. Нашите стратегически сили са винаги в бойна готовност", заяви 71-годишният Путин, който тази седмица положи клетва за петия си президентски мандат след строго организирано преизбиране през март, в четвъртък на парада.
Тази година на Червения площад бяха показани 9 000 войници и оръжия, включително модерни системи за противовъздушна отбрана и междуконтинентални ядрени ракети, но само един танк - Т-34 от времето на Втората световна война. Зрителите бяха загърнати в палта на фона на необичайно ниските температури, а на места по земята в предаването се виждаха петна от сняг.
Русия засили заплахите срещу САЩ и техните съюзници, тъй като Украйна изпитва трудности на бойното поле след месеци забавяне на новата военна помощ, заради което изпитва критичен недостиг на боеприпаси.
По-рано тази седмица Путин нареди на своите военни да проведат бойни учения с участието на тактически ядрени оръжия в отговор на това, което Русия нарече "провокативни" изявления на Запада. Франция повдигна идеята за изпращане на сухопътни войски в Украйна, а Великобритания заяви, че ще позволи на силите на Киев да нанесат удар по Русия с британски оръжия.
Одобрената от САЩ нова помощ в размер на 61 млрд. долара миналия месец допринесе за укрепване на морала в Киев, тъй като доставките на боеприпаси и оръжия отново започнаха да се увеличават.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви в сряда, че френските войски "неизбежно ще се превърнат в мишена" за руската армия, ако бъдат разположени в Украйна. В понеделник външното министерство привика посланиците на Великобритания и Франция и предупреди британския пратеник, че Русия си запазва правото да нанесе удари по британски обекти, ако Украйна използва оръжията си, за да нападне Русия.
С мащабните санкции на САЩ и Европейския съюз срещу Русия и десетките милиарди долари икономическа и военна помощ за Украйна, най-тежкият конфликт в Европа след Втората световна война предизвика задълбочаващо се противопоставяне между Москва и Запада.
Подпомогната от високите продажби на енергия, Русия успя да се справи с последиците от санкциите, като пренасочи търговията си към икономики като Китай и Индия и вложи финансовите си резерви в подкрепа на военното производство и социалните разходи.
Русия контролира почти 20 % от територията на Украйна. Въпреки това Путин напредва предпазливо, опасявайки се да не нареди нова непопулярна мобилизация, след като призоваването на 300 000 руснаци през септември 2022 г. предизвика паника и бягство от страната.
Откакто нареди инвазията в Украйна през февруари 2022 г., Путин се опитва да подклажда патриотични чувства, за да сплоти нацията около войната.
Това включва сравнение на конфликта с триумфа на Съветския съюз в така наречената Велика отечествена война, в която загиват 27 милиона съветски граждани, като се пренебрегва фактът, че този път Русия е агресорът.
В знак на изолацията на Путин, много малко чуждестранни лидери се присъединиха към руския лидер на събитието. Освен президентите на съседна Беларус и на четири централноазиатски държави, само лидерите на Куба, Гвинея Бисау и Лаос пътуваха, за да присъстват на парада.
Губернаторът на автономната област Гагаузия в Молдова Евгения Гутул, която е обвинена от прокурорите в Кишинев за приемане на незаконно финансиране от Русия в размер на над 42 млн. леи (2,4 млн. долара), присъства на парада по покана на Путин, съобщи тя в Telegram. "Никой не може да прекъсне нашето вековно приятелство", написа тя.
През 2005 г., когато Русия отбеляза 60-годишнината от края на Втората световна война, на парада присъстваха повече от 50 чуждестранни лидери, сред които президентът на САЩ Джордж Буш, френският президент Жак Ширак и китайският президент Ху Дзинтао. След анексирането на Крим от Путин през 2014 г. много лидери предпочетоха да стоят настрана.