Миналата седмица високопоставен китайски дипломат се обърна към микрофоните в ООН, за да упрекне САЩ, че са блокирали резолюция, която би подкрепила кандидатурата на палестинците за членство, като заяви, че това е „разбило десетилетната мечта на палестинския народ“.
Посланик Фу Кон може да е изглеждал сякаш използва просто поредната антиамериканска реторика. Но американски официални лица и експерти твърдят, че тя се вписва в модел с по-голямо значение - все по-активни китайски усилия за настройване на общественото мнение в развиващите се страни срещу САЩ след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври, използвайки войната в Газа като острие.
Американски служители и експерти твърдят, че Китай се възползва от глобалното възмущение от нарастващия брой жертви в ивицата Газа и от тежката хуманитарна ситуация като нова тактика в дългогодишния си стремеж да спечели точки срещу Вашингтон в ООН и онлайн.
Високопоставен американски служител, който помоли да не бъде назоваван при обсъждането на американската оценка, заяви, че Китай използва Газа като средство, за да се опита да представи Америка като основен фактор за глобалната несигурност, като в същото време се представя за сила на мира.
Усилията се разпростират и върху подклаждането на несъгласие у дома. През април базираният в Обединеното кралство Институт за стратегически диалог заяви, че мрежа от оператори на прокитайската комунистическа партия, известна като Spamouflage, използва акаунти, представящи се за десни американци, и използва войната в Газа, за да подклажда вътрешни разногласия в САЩ.
Оценката на института е, че „китайските и руските участници се възползват от възприеманата непопулярност на западната политика спрямо Газа“, казва Мелани Смит, директор на изследователския отдел на Института за стратегически диалог. Тяхната цел е „да прокарат идеята за алтернативна глобална структура на властта със себе си начело“.
Си и руският президент Владимир Путин се обединиха в оспорването на ръководения от САЩ световен ред, който според Пекин се опитва да ограничи развитието му. Техните „безгранични“ отношения привлякоха засилено внимание след нахлуването на Кремъл в Украйна, като САЩ многократно оказваха натиск върху Пекин да осъди войната.
Този конфликт се превърна в повод за напрежение между Вашингтон и някои страни от Глобалния Юг. Държави като Бразилия, Индонезия, Индия и Турция отхвърлиха усилията на САЩ да привлекат помощта им в подкрепа на Украйна - позиция, която сега се повтаря в нежеланието им да застанат на страната на Израел след нападението на „Хамас“.
Китай също така засипва държавните си медии с послания за това как официални лица улесняват усилията на държавите да пробият в ръководената от Запада международна система. Две такива заглавия в China Daily през март гласяха: „Китай е истинска дипломатическа сила за Глобалния юг“ и „Мултиполяризацията набира сила в целия свят“.
Съветът за национална сигурност отказа да коментира. Лиу Пенгю, говорител на китайското посолство във Вашингтон, разкритикува САЩ, че говорят за „прекратяване на огъня, докато в същото време наливат оръжия“ в „най-голямата хуманитарна трагедия през 21-ви век“, в изявление, изпратено по електронната поща.
В доклад от октомври миналата година Атлантическият съвет твърди, че има „ясни доказателства, че неуморните усилия на Пекин“ да се представи като защитник на Глобалния юг се отплащат. Той цитира подкрепата на ООН за защита на правата на човека и нарастващото влияние в Близкия изток, както и превръщането на Китай в „основен източник на спешни средства“ за Аржентина.
В битката за глобално влияние Вашингтон също така увеличи усилията си да ухажва страните от Глобалния юг. Американски дипломати се разхождат по целия свят, за да убеждават, че по-малките и по-бедни държави трябва да се опасяват от китайската подкрепа. Президентът Джо Байдън също така критикува твърденията на Китай за нарушаване на човешките права в крайния западен регион Синдзян - обвинения, които Пекин отрича.
Що се отнася до Близкия изток, американските служители твърдят, че макар Китай и Русия да критикуват Вашингтон за ролята му, те го правят отстрани, без да предлагат алтернативна визия.
„Нека бъдем честни - при цялата пламенна реторика всички знаем, че Русия и Китай не правят нищо в дипломатически план за постигане на траен мир“, заяви посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд пред Съвета за сигурност през март.
Докато Китай постепенно привлича някои държави на своя страна, други се отдръпват. Нации като Филипините например може да са съгласни с Пекин по отношение на Газа, но искат да останат ангажирани със САЩ в областите на сигурността и инвестициите.
По същество и двете свръхсили представят другата като отговорна за глобалната дестабилизация, според Лили Макълви, заместник-директор на програмата за изследване на Китай в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.
„Китай в известен смисъл е в предимство тук, от гледна точка на разказа“, добавя тя, „защото може да отиде при тези страни от Глобалния юг и да каже: „Ние не подклаждаме огъня“.