Сделката за "Евертън" разкрива много от проблемите на Висшата лига
С наближаването на края на тазгодишния сезон все повече хора в английския футбол твърдят, че хаосът е обхванал Висшата лига
Обновен: 20:15 | 1 май 2024
Министърът на финансите на Обединеното кралство Джеръми Хънт похвали английската Висша лига в доклад по-рано тази година за това, че е помогнала на британския спорт „да стои гордо на световната сцена“.
Въпреки това в рамките на няколко месеца един от най-известните клубове в лигата води битка за оцеляване. „Евертън“ проведе разговори с консултанти по преструктуриране, след като предложеното от базираната в Маями „777 Partners“ придобиване се забави - сделка, която Висшата лига обяви, че е „склонна да одобри“ само преди няколко седмици.
Последователните правителства на Обединеното кралство възхваляват най-известната футболна лига в света като културен износ, който допринася за икономиката с милиарди лири и поддържа хиляди работни места. Но встрани от шумотевицата преобладаващият политически вятър се променя.
Собствеността на клубовете, техните финанси и начинът на управление на лигата са подложени на щателна проверка. С наближаването на края на тазгодишния сезон все повече хора в английския футбол твърдят, че Висшата лига е обхваната в хаос.
Собствениците на клубове се карат за всичко - от това как да печелят пари до подкрепата на по-малките отбори в по-ниските нива, което се усложнява от неотдавнашното решение на Висшата лига да наложи промени в историческото състезание за Купата на Англия (FA Cup). Съществуват и спорове относно санкционирането на клубовете, които нарушават финансовите правила, докато неколкократния шампион „Манчестър Сити“ се бори с обвинения за над сто нарушения, датиращи от повече от десетилетие. Клубът отрича да е нарушавал правилата.
Сега политиците се намесват, като създават регулаторен орган - нещо, на което лигата съставена от 20 клуба се противопоставя от години. Решението означава, че Висшата лига ще се превърне в единствената голяма лига в света, която има свой собствен регулаторен орган. Или, ако погледнем по друг начин, сега това е единствената голяма лига в света, на която не е поверено да се управлява сама.
„Със сигурност има значително по-голям политически скептицизъм и недоверие“, каза консервативният законодател Каролин Диненедж, която е председател на комисията по култура, медии и спорт в британския парламент.
Говорител на Висшата лига отказа коментар, като се позова на неотдавнашно изслушване в парламентарната комисия на Обединеното кралство и на редакционна статия на главния изпълнителен директор на Висшата лига Ричард Мастърс, публикувана през февруари 2023 г.
„Съществува риск регулацията да подкопае глобалния успех на Висшата лига“, пише той, „и по този начин да нарани гъската, която дава златното яйце на английския футбол.“
Според ръководители на клубове и анализатори на футболни финанси проблемите не се подпомагат от нефункциониращия бизнес модел на първенството, което смята, че допринася за британската икономика с поне 8 млрд. паунда годишно.
Всяка година през януари консултантската фирма Deloitte изготвя списък на футболните отбори с най-големи приходи в Европа. Доминират отборите от Висшата лига, като тази година шест клуба са в топ 10 на Европа. Това, което не е показано в таблицата на Deloitte, са големите загуби, които повечето отбори от Висшата лига реализират.
Общо приходите на Висшата лига са нараснали до почти 7 милиарда паунда годишно главно заради плащанията за права за излъчване, но последните отчети показват, че само четири клуба са реализирали оперативна печалба.
Постоянните загуби доведоха до въвеждането от страна на лигата на финансови правила, целящи да ограничат разходите за заплати и трансфери на играчи. Досега, след 11 години от въвеждането на правилата, само Евертън и Нотингам Форест - и двата през настоящия сезон - са били лишени от точки заради неспазването им.
Тези, които разполагат със средства и искат да харчат, не винаги са доволни. Ръководители като Аманда Стейвли заявиха, че клубовете са твърде ограничени финансово, а Висшата лига преминава през „труден период“.
„Не трябва да забравяте, че управляваме развлекателен бизнес“, каза Стейвли, съсобственик на подкрепяния от Саудитска Арабия Нюкасъл Юнайтед, на неотдавнашно събитие на Bloomberg. „Забравихме, че трябва да развиваме този бизнес“, каза тя и добави, че „това не е лесно“ в сегашната обстановка, като се имат предвид всички ограничения.
Всъщност всеки клуб би могъл да спазва правилата. Но десетилетията на леки регулации от страна на Висшата лига са създали култура на харчене на големи суми на момента, оставяйки притесненията за по-късно. Настоящите правила за разходите бяха въведени от лигата през 2013 г., отчасти за да се опита да ограничи прекомерните разходи на „Челси“ на Роман Абрамович, а след това и на подкрепяния от ОАЕ „Манчестър Сити“. Те не успяха.
През последните години все по-голяма част от приходите се изразходват за играчи и агенти. Според Киран Магуайър, експерт по футболни финанси от Университета в Ливърпул , общият размер на заплатите е нараснал до 3,6 млрд. паунда през сезон 2021-22 г. от около 2 млрд. паунда през 2014-2015 г.
Алън Шугър, бивш собственик на Тотнъм, известен с това, че през 2015 г. описа телевизионната сделка на стойност 5,1 млрд. паунда като подобна на сок от сини сливи, тъй като „влиза в единия край и излиза от другия“, обяснявайки, че парите в крайна сметка ще отидат почти изцяло за играчите и техните агенти.
Подобни огромни разходи за заплати и трансферни такси на играчи във Висшата лига - през лятото на 2022 г. Нотингам Форест е похарчил за трансфери повече от европейски гиганти като Барселона, Пари Сен Жермен и Байерн Мюнхен - се съчетават с нежеланието на собствениците на същите клубове да разпределят част от богатството си между останалите 72 отбора, които съставляват първите четири нива на така наречената „футболна пирамида“.
Неуспехът да се постигне споразумение по тази сделка е изиграл роля за създаването на регулатор, от който ръководителят на Висшата лига казва, че се страхуват. „Поемаме голям риск с една много успешна индустрия“, каза той на неотдавнашна среща в Лондон.
Само четири клуба от Висшата лига са отчели печалби през сезон 2022/2023 г.
Вероятно всяка критика, отправена към Висшата лига през последните години - от нарастващите дългове до съмнителната собственост - може да бъде намерена в Евертън.
На теория клубът от Ливърпул би трябвало да е привлекателен актив, тъй като инвеститорите и милиардерите са обхванати от спортен бум на високи разходи. Един от най-историческите отбори в Англия скоро ще завърши високотехнологичен стадион на стойност 800 млн. паунда и може да се похвали с голяма и лоялна фенска база.
Но клубът е близо до фалит. Базираният в Маями инвеститор 777 Partners, който се опитва да набере средства за придобиване на клуба, му е отпуснал над 100 млн. долара през последните няколко месеца, за да го задържи на повърхността.
Евертън, собственост на Фархад Мошири, сравнително неизвестен счетоводител, докато не започна да работи с руския милиардер Алишер Усманов, изпитва трудности както на терена, така и извън него. На Усманов бяха наложени санкции, което доведе до прекратяване на изгодни спонсорски договори, а Мошири натрупа огромни дългове. Купуването на престижни играчи, финансирането на нарастващите разходи за стадиона, съчетано с години на лоши резултати, принуди Мошири да продаде.
От септември 777 Partners чака Висшата лига да одобри поглъщането му. Докато много американски инвеститори се възприемат като потенциални спасители на закъсали британски футболни клубове, 777 Partners е подложена на критики заради собствените си инвестиции, които се простират от самолети до други футболни клубове.
През март управителният съвет на Висшата лига заяви, че е „склонен“ да приеме сделката на 777 Partners, ако тя отговаря на редица условия. Ако сега тя се провали, Евертън може да изпадне в несъстоятелност, което означава наказание от девет точки. Освен това той ще стане едва вторият отбор от Висшата лига, който се сблъсква с фалит след ФК Портсмут, много по-малък клуб, през 2010 г.
Висшата лига се опита да наложи своите правила и да въведе нови. Според запознати тя въвежда нова финансова система за цялата лига, основана повече на правилата на UEFA, които ограничават разходите за играчите до процент от приходите.
По-рано тази седмица клубовете се съгласиха да придвижат напред плановете за ограничаване на разходите на отборите, въпреки че всички правила все още не са одобрени.
„Ограничаването на разходите за играчи трябва да е полезно за футбола“, казва Кристина Филипу, преподавател по счетоводство, икономика и финанси в Университета в Портсмут. „Инвеститорите виждат приходите, генерирани от отборите от Висшата лига - които са големи в сравнение с повечето други клубове в различните спортове и които би трябвало да ги направят много привлекателни. Въпреки това има тенденция да се реализират загуби.“
Други обаче се притесняват, че ограниченията на разходите просто водят до това, че най-големите клубове винаги са на върха и разбиват мечтите на амбициозните отбори, чиито собственици са готови да се бръкнат дълбоко финансово.
Нотингам Форест, собственост на гръцкия корабен магнат Евангелос Маринакис, спомена в официалното си изявление потенциалната „стагнация на националната ни игра“, след като му бяха отнети точки, защото според него е бил наказан за неправилната продажба на един от своите звездни играчи.
Дан Кори, съветник на бившия министър-председател Гордън Браун, заяви, че още през 1993 г. е твърдял, че появата на Висшата лига ще доведе до необходимостта от футболен регулатор. Причината е, че „пазарните сили ще бъдат задействани в по-голяма степен, отколкото досега“, каза той. В онези дни обаче заплахата винаги е била достатъчна, добави той.