Свиването на шведската икономика продължава за четвърто тримесечие поред, тъй като намаляването на лихвените проценти, което би могло да стимулира активността в най-голямата скандинавска държава, все още не се е осъществило.
Сезонно изгладеният брутен вътрешен продукт е намалял с 0,1% през трите месеца до март в сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., според предварителна оценка, публикувана от Статистическия институт на Швеция в понеделник. Осреднената прогноза на икономисти, анкетирани от агенция Bloomberg, беше за ръст от 0,2%, докато централната банка не предвиждаше промяна в мартенския си доклад за паричната политика.
Най-голямата скандинавска икономика е засегната по-силно от нарастващите разходи по заемите в сравнение с повечето си европейски партньори, тъй като много домакинства имат големи дългове с фиксирани краткосрочни лихвени проценти. Това доведе до намаляване на разходите, като същевременно сривът в жилищното строителство тласна икономиката към свиване, а производството се свива от второто тримесечие на миналата година.
Шведската икономика се свива за 4-то тримесечие поред
Централната банка намекна, че на хоризонта се очертава облекчение, тъй като очаква да намали основния си лихвен процент от 4% или на заседанието следващата седмица, или през юни. Заедно с по-бавното нарастване на цените това направи домакинствата малко по-оптимистични, като показателят за потребителското доверие се повиши до най-високото си равнище от февруари 2022 г. насам. Отделно съобщение на статистическата агенция показа, че продажбите на дребно все пак са намалели с 0,4% през март спрямо месец по-рано.
Според Торбьорн Исаксон, главен анализатор в Nordea Bank Abp, данните показват, че шведската икономика е имала "разочароващо начало на годината", като той очаква Риксбанк да започне серия от понижения на лихвените проценти през май.
"В перспектива потреблението на домакинствата би трябвало да започне да се възстановява, но това едва ли ще се отрази на инфлацията", каза Исаксон в бележка. "Освен това подобрените перспективи се основават на очакванията за намаляване на лихвените проценти. Ако Riksbank не промени лихвите в противоречие с очакванията, тогава перспективите за растежа отново ще се помрачат."