Противоречивата германска газопроводна сделка с Русия привлече нов противник в лицето на италианския премиер Матор Ренци, чиято фрустрация върху проекта усложнява усилията на ЕС да задълбочат санкциите срещу Кремъл.
Миналата седмица Ренци блокира усилие да се удължат мерките срещу Русия с още шест месеца, раздразнен от германското настояване да се продължи с проекта, който в общи линии следва същото трасе като и първият „Северен поток“.
Неодобрението на германското лобиране на плана е достигнало до такива висини, че кабинетът му е информирал съветниците на Доналд Туск – президентът на Европейският съвет, че иска да обсъди проблема по време на европейската среща на върха, според двама старши политици в Европейския президент.
По-конкретно, италианците смятат, че „Северен Поток“ 2, подкрепен от висшите членове на правителството на Ангела Меркел, е в противоречие на кампанията на сакции и означава, че една мощна Германия поставя икономическите си нужди пред колективната европейска дипломация.
Първият „Северен поток“ бе възприет като геополитическо предателство от много от бившите комунистически страни-членки на ЕС, особено след като Герхард Шрьодер – германският канцлер, който защитаваше тръбопровода влезе в управителния съвет на "Газпром" след като напусна поста.
Критици на проекта посочват, че сегашният „Северен поток“ може да работи само на полукапацитет, защото нарушава европейското анти-монополно законодателство. Те вярват, че тръбата е част от усилие на Русия да строи газопроводи, заобикалящи Украйна, като по този начин намали стратегическото значение на раздираната от конфликт страна.
Италия често беше сред най-гръмогласните защитници на връщането на нормалните търговски взаимоотношения с Кремъл. Тя е вторият най-голям търговски партньор в ЕС на Русия.
Но Рим остава ядосан на решението на Брюксел да убие „Южен поток“ – друг проект на Газпром, който трябваше да доставя газ до Европа през Италия.
Италианската петролна група Eni бе голям инвеститор в „Южен поток“, но Москва неочаквано отложи проекта миналата година след като Европейската комисия постоянно поставяше под въпрос договорите за строителство, сключени от транзитните страни на ЕС като България. Откакто го отложи Русия се опита да го пренасочи през Турция, но „Турски поток“ стана жертва на руско-турските около свалянето на руския изтребител в турското въздушно пространство.
Въпреки ролята на ЕС в убиването на „Южен поток“, германски лидери публично настояваха, че Брюксел няма юрисдикция върху „Северен поток“ 2, тъй като ще бъде построен през международни води. Европейски депутати казаха, че има различни мнения за това дали Брюксел има законовото право да преразглежда програмата спрямо законодателството, прието през 2009, което трябваше да послужи за отслабване на руския захват около европейските енергийни доставки.
Основен акционер в проекта е "Газпром" (50%) и компаниите BASF, E.ON , ENGIE, OMV и Shell (всички по 10%) . Капацитетът на газопровода е 55 милиарда куб. м на година.
Газът ще бъде пренасян през Балтийско море до Германия, Великобритания, Холандия, Франция, Дания.
През ноември девет страни от ЕС – Гърция и страните от Централна и Източна Европа се обявиха срещу проекта в писмо до Европейската комисия, съобщи Ройтерс. По-късно България в лицето на министъра на енергетиката и премиера Бойко Борисов отрече да е подписвала такова писмо.