Европейският съюз обсъжда с държавите членки предложения за налагане на санкции върху ключови руски проекти за втечнен природен газ и забрана за използване на пристанища на ЕС за реекспорт на доставки, предназначени за трети страни, като част от усилията за ограничаване на възможностите на Москва да генерира приходи от това изкопаемо гориво.
Потенциалните мерки се разглеждат като част от последния кръг санкции срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна. Според запознати целта е да се удари още повече веригата за доставки на втечнен природен газ в Русия и бъдещите приходи от проекти като Arctic LNG 2, терминала за втечнен природен газ UST Luga и завода в Мурманск. САЩ и преди са налагали санкции на някои от тези проекти.
Съгласно плана на пристанищата в държавите - членки на ЕС, също ще бъде забранено да внасят количества газ от Русия, които след това се реекспортират в трети държави. Но няма да има забрана за закупуване на горивото за използване в рамките на блока.
Обсъжданията все още са в начален етап и някои държави членки са скептични към предложенията, твърдят източниците, които отказаха да бъдат назовани поради деликатния им характер. Санкциите на ЕС се нуждаят от подкрепата на всички държави членки, за да бъдат приети.
Други обсъждани мерки, които биха били 14-ият пакет от ограничения на блока, са санкции срещу повече от дузина компании, които са продължили да купуват ограничени стоки от блока и след това да ги продават на Русия, според документ, видян от Bloomberg, както и ограничения върху корабите на руския флот в сянка като част от усилията за налагане на таван на цените на руския петрол.
Някои от руските проекти за втечнен природен газ, към които ще бъдат насочени мерките, вече са подложени на някои ограничения по отношение на оборудването, използвано за втечняване, например, и други технологии и услуги. ЕС също така въведе мерки, които биха позволили на отделни държави да блокират доставките на газ от Русия на доброволна основа, въпреки че голяма част от останалите потоци са обвързани с дългосрочни договори.
ЕС, особено страните от Централна Европа, остават зависими от Русия по отношение на доставките на газ, като преди инвазията в Украйна вносът от Москва представляваше около 40% от търсенето в ЕС. Макар че оттогава насам газът по тръбопроводите е намалял значително, Русия доставя около 18 млрд. куб. м втечнен природен газ на европейските пристанища - главно във Франция, Испания и Белгия - като около 1 млрд. куб. м от тях след това се реекспортират, според данни на енергийния регулатор на блока.
Въпреки че Европа изкара сравнително лесно миналата зима благодарение на високите нива на съхранение и умерените температури, енергийната криза показа колко чувствителен е пазарът към всякакви смущения, като цените се повишиха над 10 пъти спрямо сегашните. Това накара гражданите да се борят с рекордно високи сметки за електроенергия и принуди някои производства да спрат работа.
Отделно от това държавите - членки на ЕС, се надяват следващия месец да постигнат споразумение за използване на печалбите, генерирани от замразените руски държавни активи, за подпомагане на Украйна.