Потенциалът на атомната енергия като източник на чиста енергия, предотвратяващ изменението на климата, е под все по-голяма заплаха, а нови данни сочат, че растежът на ядрената енергетика може да бъде застрашен от разпространяващата се геополитическа нестабилност и война.
Докато банкерите се колебаят заради цената от 5 трилиона долара за утрояване на производството на атомна енергия до 2050 г., изследователи от университета „Джордж Вашингтон“ съобщиха тази седмица, че влошаването на сигурността на ключови пазари за растеж може да застраши следващия импулс на развитие на ядрената енергия, преди той да е започнал.
„Трудно можем да си представим утрояване на ядрената енергия, без да се увеличи рискът от разпространение на ядрено оръжие, ядрен тероризъм, саботаж, насилие и въоръжаване“, заяви бившият дипломат от Държавния департамент на САЩ Шарън Сквасони, която ръководи проучването. „Подходите за намаляване на въглеродните емисии наистина трябва да отчитат последиците за националната сигурност.“
За да се постигне амбициозните си ядрени цели, световната икономика ще трябва да изгради 800 гигавата допълнителни мощности през следващия четвърт век, което се равнява на около 30 нови големи реактора, въвеждани в експлоатация всяка година до средата на века. Докато Китай и Русия са се устремили напред и изграждат централи с мощности от няколко гигавата, много западни и развиващи се икономики са намалили амбициите си.
Индекс на политически риск \ Потенциални нови ядрени страни е възможно да пострадат от нестабилността \
Източник: данни на GWU и Индекса на нестабилните държави, събрани от Bloomberg
Така наречените малки модулни реактори (SMR) са проектирани да генерират една трета или по-малко от електроенергията, произвеждана от традиционен блок. Понастоящем се разработват повече от 80 конкурентни проекта. Поради по-малкия им размер вероятно ще бъде необходимо да се построят хиляди допълнителни нови централи, често на отдалечени места.
„Широкомащабното въвеждане на малки модулни реактори може да увеличи рисковете по различни начини“, каза Сквасони. Събраните от нея данни показват, че повече от три четвърти от 54-те държави, които са проявили интерес към изграждането на мини реактори, изпитват от умерена до тежка политическа нестабилност.
Най-ясната опасност е враждуващите държави директно да вземат под прицел ядрени обекти, както направи Русия в Украйна, когато атакува Запорожката атомна електроцентрала, или както Израел обмисля да направи, за да възпре обогатяването на уран в Иран. Има и други не толкова очевидни рискове, тъй като изследванията показват, че SMR не са панацея за решаване на проблема с риска от аварии, уязвимостта на веригата за доставки или разпространението на оръжия.
Запитан относно рисковете, Рафаел Мариано Гроси, ръководител на Международната агенция за атомна енергия, заяви, че макар опасността за ядрените обекти да е реална, може би е по-добре хората да бъдат държани отговорни, отколкото да се предотврати възникването на нова технология.
„Проблемът тук не е в ядрената инсталация“, каза Гроси в сряда по време на интервю в нидерландското пристанище Ротердам. „Въпросът е в процеса на вземане на решения от мъже и жени, които решават, че ще се насочат към ядрено съоръжение.“