Френският президент Еманюел Макрон заяви, че американският чадър за сигурност е останал в миналото и че Европа трябва да изгради своя собствена надеждна отбранителна стратегия, ако иска да оцелее.
Макрон изложи визията си за региона шест седмици преди изборите за Европейски парламент, като заяви, че може да се наложи континентът да изгради собствен противоракетен щит, ракети с голям обсег и друго оборудване, за да може да се защитава в един по-враждебен геополитически контекст.
Европейският съюз се опитва да стимулира отбранителната си индустрия поради опасенията, че войната на руския президент Владимир Путин може да се пренесе в границите на блока и преди евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. По-рано тази година Тръмп предположи, че САЩ няма да се притекат на помощ на съюзниците, ако те не харчат достатъчно за отбрана.
„САЩ имат два приоритета - на първо място САЩ и това е легитимно, а след това следва въпросът за Китай“, заяви френският президент в Сорбоната в четвъртък. „Европа няма да бъде геополитически приоритет през следващите години, десетилетия, колкото и силен да е нашият съюз.“
В момента ЕС се бори с агресивната Русия, която води война близо до източните му граници, с нестабилния Близък Изток и с разширяването на китайската армия, което привлича вниманието на Вашингтон. Този нов пейзаж принуди Европа да преосмисли позицията си в света, особено що се отнася до нейната сигурност.
„Европа е смъртна, тя може да умре и това зависи изцяло от нашия избор, но този избор трябва да бъде направен сега“, заяви Макрон. Той добави, че Европа трябва да защитава това, което е важно за нея, със съюзници или сама.
Русия се окуражи от успехите си на бойното поле, а американската помощ за Украйна стана несигурна на фона на политическите спорове. Eдва тази седмица президентът Джо Байдън подписа пакет за национална сигурност, включващ 61 млрд. долара за Киев – след като приключи продължилата с месеци безизходица в Конгреса.
Европейските съюзници са все по-загрижени за това какво ще се случи, ако САЩ намалят подкрепата си за региона, и как ще могат да покрият финансовите и военните нужди на Украйна.
„В континентален мащаб това пробуждане е все още твърде бавно, твърде слабо пред лицето на ускореното широкомащабно превъоръжаването на света“, каза Макрон. „Сега имаме неудържими регионални сили, които също изграждат своите способности - Русия и Иран, да назовем само две. Европа е обкръжена.“
Откакто Русия нахлу в Украйна, Европа въвежда мерки за защита на линиите си за доставки, за отделяне на енергийните си нужди от Русия и за намиране на надеждни източници на жизненоважни материали. Френският президент твърди, че европейската автономия е необходима за нейното оцеляване.
„Епохата, когато Европа купуваше енергията и торовете си от Русия, държеше производството си в Китай и доверяваше сигурността си на САЩ, приключи“, каза той. „Правилата на играта се промениха.“
Събитието в четвъртък повтаря известната реч, която Макрон произнесе на същото място месеци след началото на първия си мандат през 2017 г., когато призова за общи европейски отбранителни сили, бюджет и доктрина. 46-годишният Макрон, който не може да се кандидатира за трети мандат през 2027 г., е твърдо решен да окаже трайно въздействие върху ЕС, който отдавна смята за неразделна част от своето наследство. В допълнение към сигурността той призова за по-голям индустриален суверенитет и вижда ЕС като противовес на САЩ и Китай.
Това е в унисон с неговите усилията, технократ като Марио Драги, бившия шеф на Европейската централна банка, който споделя неговата визия, да бъде назначен за ръководител на Европейската комисия и наследник на Урсула фон дер Лайен. След като преди пет години Макрон допринесе за назначаването на Урсула за председател на изпълнителния орган на ЕС, той я критикува за прекомерното политизиране на тази роля.
Макрон потвърди предпочитанията си за закупуване на отбранително оборудване, произведено в Европа, и заяви, че подкрепя разширяването на единния пазар, който би обхванал телекомуникациите, енергетиката и финансовите услуги.
Той също така повтори критиките си към ЕС, че има твърде много регулации, и призова към всеобща подкрепа за компаниите в стратегически сектори. Той заяви, че САЩ и Китай твърде много инвестират в критични отрасли и вече не спазват търговските правила отпреди 15 години. Според него европейците не могат да бъдат единствените, които го правят.
Пространната реч предизвика положителна реакция от страна на германския канцлер Олаф Шолц, който заяви, че тя съдържа „добри идеи“ за това как двете най-големи икономики в ЕС могат да гарантират, че Европа „ще остане силна“. Отношенията между лидерите, които са от решаващо значение за безпроблемното функциониране на блока, са подложени на внимателен анализ поради дългогодишните трудности в съвместната работа.
„Заедно движим ЕС напред – в политически и икономически аспект“, написа Шолц в публикация в X, като изрази и желанието си за „суверенен и иновативен ЕС“.
Речта бе произнесена само няколко седмици преди европейските избори в началото на юни, като центристкият политически алианс на Макрон изостава значително от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен според проучванията на настроенията за гласуване.
Проучване на Ifop за списание Le Figaro и радио Sud Radio, проведено на 16-18 април, показа, че Льо Пен би победила кандидатите от групата на Макрон, ако следващите президентски избори се проведат в неделя. Тя би победила и настоящия министър-председател Габриел Атъл и бившия премиер Едуар Филип на втория тур.