Според нов научен анализ през 2023 г. Европейският съюз е преживял най-топлата година в историята си, което показва още по-опасно бъдеще за континента, който вече е най-бързо затоплящият се в света.
Миналата година Европа преживя най-големия си пожар, както и едно от най-скъпите наводнения в историята си, твърдят учени от Службата за климатични промени (WMO) Copernicus и Световната метеорологична организация в годишния си обзор на климата в региона. През тази година нямаше облекчение от екстремните метеорологични условия по света, включително тежките наводнения, които засегнаха Дубай и части от Русия.
Миналата година се нарежда до 2020 г. като най-топлата в Европа досега, като рекордните горещини се дължат както на изменението на климата, така и на климатичния феномен Ел Ниньо, се посочва в доклада. Екстремните температури подхраниха горските пожари в региона, които изпепелиха площ с размерите на Лондон, Париж и Берлин, взети заедно. В Гърция е регистриран най-големият досега горски пожар в ЕС, изпепелил 960 кв. км, или около два пъти повече от площта на метрополията Атина.
По данни на WMO средната глобална температура през 2023 г. е била с 1,45 градуса по Целзий по-висока от прединдустриалните нива, което е предизвикало големи количества валежи. Европа като цяло е била засегната от около 7% повече валежи от обичайното. През август Словения беше връхлетяна от наводнения, които създадоха едно от най-скъпите природни бедствия за страна от ЕС с щети за милиарди евро.
Според Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата за климатични промени Copernicus и един от авторите на доклада "Състояние на климата в Европа", констатациите очертават тревожна картина за континента, тъй като емисиите на въглероден диоксид и метан в атмосферата продължават да се увеличават, а темпът на затопляне в Европа е около 0,4 градуса на десетилетие, което е два пъти повече от средното за света.
"Докато имаме рекордни температури на въздуха и рекордни концентрации на парникови газове в атмосферата, ще продължим да сме свидетели на екстремни явления", които ще стават все по-чести и интензивни, каза тя. "Така че вероятно ще продължим да наблюдаваме рекорди, докато не стабилизираме климата си и не стигнем до нулево нетно ниво."
Европа вероятно ще трябва да се адаптира към по-високите температури по-бързо от всеки друг регион, като районите, разположени най-близо до Арктика, като Гренландия, ще се затоплят най-бързо. Като цяло континентът ще се сблъска със затопляне от 3 градуса, дори ако светът успее да ограничи глобалното покачване с толкова.
Въздействията ще се проявят най-драматично в райони като Алпите, където ледниците са загубили 10% от останалия си обем през последните две години.
Въпреки че парниковите газове, причинени от човека, са основният фактор за повишаването на глобалните температури, изключителното увеличение в Европа се обяснява отчасти и с по-топлите океански и атмосферни течения. В същото време регулациите, предназначени за прочистване на въздуха, са довели до премахване на отразяващите топлината частици от атмосферата над континента.
Програмата Copernicus използва милиарди измервания от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят за своите месечни и сезонни прогнози. Заедно с Европейската космическа агенция програмата Copernicus играе централна роля в усилията на ЕС на стойност 16 милиарда евро за справяне с изменението на климата чрез точни прогнози. Това е първият път, в който тя си сътрудничи с WMO за този доклад.
Възможно е през 2024 г. да настъпи леко облекчение за Европа, тъй като Ел Ниньо ще премине в по-неутрално състояние или дори в по-хладно явление Ла Ниня, макар че според учените е твърде рано да се каже. По-екстремното време също така помогна за увеличаване на потенциалното производство на енергия от възобновяеми източници в Европа благодарение на силните ветрове през втората половина на годината и по-силните речни потоци за водните централи. През миналата година беше произведено рекордно количество чиста енергия, като почти половината от нея идваше от възобновяеми източници.
Въпреки това новите научни открития ще подсилят призивите за по-активни усилия за намаляване на емисиите в страната и в чужбина.
Понастоящем ЕС не е на път да постигне целта си за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 55% до края на десетилетието, а проучванията показват, че подкрепата за партии, които са по-скептични към по-нататъшните действия в областта на климата, се увеличава преди изборите за Европейски парламент през юни. Редица политики, целящи да направят селското стопанство по-екологично, бяха намалени, въпреки че секторът е застрашен от повишаването на температурите.