Според нов научен анализ през 2023 г. Европейският съюз е преживял най-топлата година в историята си, което показва още по-опасно бъдеще за континента, който вече е най-бързо затоплящият се в света.
Миналата година Европа преживя най-големия си пожар, както и едно от най-скъпите наводнения в историята си, твърдят учени от Службата за климатични промени (WMO) Copernicus и Световната метеорологична организация в годишния си обзор на климата в региона. През тази година нямаше облекчение от екстремните метеорологични условия по света, включително тежките наводнения, които засегнаха Дубай и части от Русия.
Миналата година се нарежда до 2020 г. като най-топлата в Европа досега, като рекордните горещини се дължат както на изменението на климата, така и на климатичния феномен Ел Ниньо, се посочва в доклада. Екстремните температури подхраниха горските пожари в региона, които изпепелиха площ с размерите на Лондон, Париж и Берлин, взети заедно. В Гърция е регистриран най-големият досега горски пожар в ЕС, изпепелил 960 кв. км, или около два пъти повече от площта на метрополията Атина.
По данни на WMO средната глобална температура през 2023 г. е била с 1,45 градуса по Целзий по-висока от прединдустриалните нива, което е предизвикало големи количества валежи. Европа като цяло е била засегната от около 7% повече валежи от обичайното. През август Словения беше връхлетяна от наводнения, които създадоха едно от най-скъпите природни бедствия за страна от ЕС с щети за милиарди евро.
Според Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата за климатични промени Copernicus и един от авторите на доклада "Състояние на климата в Европа", констатациите очертават тревожна картина за континента, тъй като емисиите на въглероден диоксид и метан в атмосферата продължават да се увеличават, а темпът на затопляне в Европа е около 0,4 градуса на десетилетие, което е два пъти повече от средното за света.
"Докато имаме рекордни температури на въздуха и рекордни концентрации на парникови газове в атмосферата, ще продължим да сме свидетели на екстремни явления", които ще стават все по-чести и интензивни, каза тя. "Така че вероятно ще продължим да наблюдаваме рекорди, докато не стабилизираме климата си и не стигнем до нулево нетно ниво."
Европа вероятно ще трябва да се адаптира към по-високите температури по-бързо от всеки друг регион, като районите, разположени най-близо до Арктика, като Гренландия, ще се затоплят най-бързо. Като цяло континентът ще се сблъска със затопляне от 3 градуса, дори ако светът успее да ограничи глобалното покачване с толкова.
Въздействията ще се проявят най-драматично в райони като Алпите, където ледниците са загубили 10% от останалия си обем през последните две години.
Въпреки че парниковите газове, причинени от човека, са основният фактор за повишаването на глобалните температури, изключителното увеличение в Европа се обяснява отчасти и с по-топлите океански и атмосферни течения. В същото време регулациите, предназначени за прочистване на въздуха, са довели до премахване на отразяващите топлината частици от атмосферата над континента.
Програмата Copernicus използва милиарди измервания от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят за своите месечни и сезонни прогнози. Заедно с Европейската космическа агенция програмата Copernicus играе централна роля в усилията на ЕС на стойност 16 милиарда евро за справяне с изменението на климата чрез точни прогнози. Това е първият път, в който тя си сътрудничи с WMO за този доклад.
Възможно е през 2024 г. да настъпи леко облекчение за Европа, тъй като Ел Ниньо ще премине в по-неутрално състояние или дори в по-хладно явление Ла Ниня, макар че според учените е твърде рано да се каже. По-екстремното време също така помогна за увеличаване на потенциалното производство на енергия от възобновяеми източници в Европа благодарение на силните ветрове през втората половина на годината и по-силните речни потоци за водните централи. През миналата година беше произведено рекордно количество чиста енергия, като почти половината от нея идваше от възобновяеми източници.
Реки, в които дебитът е надхвърлил праговете за наводнения в който и да е ден през 2023 г.
Въпреки това новите научни открития ще подсилят призивите за по-активни усилия за намаляване на емисиите в страната и в чужбина.
Понастоящем ЕС не е на път да постигне целта си за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 55% до края на десетилетието, а проучванията показват, че подкрепата за партии, които са по-скептични към по-нататъшните действия в областта на климата, се увеличава преди изборите за Европейски парламент през юни. Редица политики, целящи да направят селското стопанство по-екологично, бяха намалени, въпреки че секторът е застрашен от повишаването на температурите.