Русия и Казахстан страдат от най-тежките наводнения от 80 години насам

Има признаци, че изменението на климата засилва наводненията, които според руските власти са най-тежките от 1942 г. насам

10:00 | 20 април 2024

Автор: Юлия Федоринова, Нариман Гизитдинов

Снимка: Bloomberg LP

Части от Русия и съседен Казахстан се борят с най-тежките наводнения от около 80 години насам, след като неочаквано високите температури разтопиха необичайно количество сняг, натрупано в планините Урал и около тях.

По данни на местните власти от началото на април Русия е евакуирала повече от 30 000 души в Курган и Оренбург. Докато наводненията в тези региони започнаха да намаляват, те се засилват в сибирския район Тумен, където са преместени повече от 1500 души, а опасността от срутване на язовирна стена е голяма.

В Казахстан властите са помолили повече от 118 000 души да напуснат домовете си, въпреки че около 20 000 вече са се върнали, според изявление на Министерството на извънредните ситуации от 19 април.

Руски и казахстански региони, засегнати от наводнения

Има признаци, че изменението на климата засилва наводненията, които според руските власти са най-тежките от 1942 г. насам. Данните на хидрометеорологичния център на страната показват, че в обширни части на Русия от втората половина на март се наблюдава необичайно затопляне. В края на месеца температурите в Москва достигнаха 17 градуса по Целзий, което е най-високата стойност от повече от 40 години. Градове в Казахстан също са подобрили рекорди за горещини от десетилетия.

Според Наталия Фролова, професор в катедрата по география в Московския държавен университет, рязкото повишаване на температурите тази пролет в комбинация с големите снежни натрупвания, повишената влажност и замръзването на почвата са причинили наводненията. "Глобалното затопляне вероятно допринася за увеличаването на честотата на подобни аномалии, както и в увеличаването на валежите през студения период, по-ранното снеготопене и други фактори", каза тя.

В регионалната столица на Русия Оренбург, град с население от около 500 000 души, на много хора се е наложило да напуснат многоетажните жилищни сгради, когато водата е придошла. Гражданите поискаха надуваеми лодки и водоустойчиви дрехи, а правителството призова хората да пият само бутилирана и преварена вода и започна кампания за превенция на хепатит А.

Лариса, 58-годишна жителка на Оренбург, която посочи само първото си име, каза, че предупрежденията, излъчвани по местната телевизия, са "на всеки няколко минути" и също съветва хората да почистват плодовете, зеленчуците и съдовете с преварена вода. "Сега се къпя под душа с притеснение", каза тя. "Не се знае какво се случва с тази вода."

В Курган правителството призова жителите да се погрижат да имат достатъчно вода, за да им стигне поне за един месец, казва 54-годишна учителка по литература Елена. Много от жителите възлагат надежди на новия язовир, който беше издигнат преди около осем години, за да спре наводненията, казва тя. Властите обаче заявиха, че язовирът е започнал да тече на няколко места и че работят по укрепването му.

Елена все още си спомня последното голямо наводнение, което е сполетяло града през 1994 г. "Това наводнение е много по-сериозно", казва тя.

"Съществуващите до момента доказателства сочат, че от прединдустриалната епоха насам в източната част на Централна Азия и Западен Сибир са се увеличили случаите на обилни валежи и по-високи температури", казва Бен Кларк, изследовател в института "Грантъм" към Имперския колеж в Лондон. "Съществува висока степен на увереност, че температурите са много по-високи поради предизвиканото от човека изменение на климата, което води до по-бързо топене на снега."

Русия обяви извънредно положение в засегнатите райони, а президентът Владимир Путин призова държавните служители за бързо възстановяване на инфраструктурата. В региона се намират няколко промишлени обекта, включително петролната рафинерия в Орск, която трябваше временно да преустанови работа след засилените наводнения след срутване на язовир. Друг язовир в Курган също е изпуснат.

На 6 април президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев също обяви извънредно положение в 10 от 17-те области на страната и разпореди "режим на строга икономия", за да могат парите от държавния бюджет да бъдат пренасочени в помощ на пострадалите от наводненията. По данни на министерството на енергетиката работата в повече от 600 петролни кладенеца е спряна, което е довело до загуба на 16 000 тона нефт.

Икономическите последици от наводненията в двете страни все още не са ясни. На 12 април централната банка на Казахстан спря най-дългата си поредица от понижения на лихвените проценти от близо десетилетие насам, като посочи бедствието като една от причините. Съществува "известна несигурност по отношение на последиците", заяви управителят Тимур Сулейменов.

Денис Паслер, губернатор на Оренбург в Русия, даде предварителна оценка за щети в размер на около 40 млрд. рубли (над 400 млн. долара).

"Наводненията бяха наистина безпрецедентни по мащаб и бяха трудни за прогнозиране", каза Владимир Сливяк, експерт по климата и съосновател на Ecodefense, екологична група, базирана в Германия. "Подобни природни бедствия ще стават все по-силни и по-големи и ще се случват често".