Въглеродният пазар в ЕС трябва да разреши и международни квоти

Европейският съюз трябва да засили сътрудничеството си с трети страни в стремежа си да насърчи глобалното ценообразуване на квотите за въглеродни емисии чрез стъпки като приемане на някои международни въглеродни кредити и улесняване на взаимното признаване на пазарите на парникови газове, смята архитектът на системата за търговия с емисии (ETS) на блока.

Досега блокът е "стоял настрани" в международните дискусии за създаване на нова, подобрена глобална рамка за въглеродни квоти, каза Йос Делбеке, бивш високопоставен служител на Европейската комисия, като добави, че той трябва да вземе предвид ползата, която те генерират, като предоставят на бедните страни финансиране за борба с изменението на климата. За да създаде търсене, Европа би могла да определи брой вносни квоти, които да бъдат разрешени да влизат в блока на 27-те държави в допълнение към вече одобрените цели за климата.

"Трябва да се обърне голямо внимание на това да се избегне дестабилизиране на пазара на ETS на ЕС, тъй като въглеродните квоти оказват влияние върху общия таван", заяви Делбеке, който понастоящем е професор в Европейския университетски институт, в интервю за Bloomberg. "Следващият важен въпрос е какъв вид въглеродни кредити могат да бъдат включени в ЕС."

ЕС се съгласи да въведе въглероден данък на границата си и да разшири програмата си за емисиите в нови сектори като част от амбициозната си цел да постигне климатична неутралност до средата на века. ETS, която налага лимити за замърсяване на производителите, комуналните услуги, авиокомпаниите и корабите, е затворена за вносни квоти от 2020 г. насам на фона на опасения относно свръхпредлагането и екологичната стойност.

Още по темата

САЩ обявяват $6 млрд. за намаляване на емисиите на тежкото производство

Емисиите на метан в енергийната индустрия са почти рекордни въпреки обещанията

Следващият вариант, при който ЕС може да реши дали да отвори програмата си за ограничаване и търговия с емисии за внос, е преразглеждане на законодателството в областта на климата в рамките на определянето на целите за 2040 г. Комисията, регулаторният орган на блока, предложи намаляване на емисиите с 90% през следващото десетилетие и планира приемането на новата цел през 2025 г. Подробните мерки за постигането на тази цел ще бъдат публикувани през 2026 г.

"Ще трябва да бъдат разработени ясни критерии, включително минимални екологични и социални стандарти", каза Делбеке. "Поглъщането на въглероден диоксид изглежда очевиден кандидат за такъв списък и ЕС би могъл да развие международно измерение на текущата си работа по този въпрос, на двустранна или регионална основа."

Цели на механизма за приспособяване към въглеродните граници (CBAM)

Друга стъпка, която ЕС би могъл да предприеме, за да подкрепи кампанията си, е да уточни по-подробно как възнамерява да прилага механизма за коригиране на въглеродните граници, който от 2026 г. ще бъде насочен към секторите на стоманата, алуминия, цимента, торовете, водорода и електроенергията.

Съгласно CBAM вносителите ще трябва да плащат цена за замърсяването, вложено в стоките, внасяни в Европа, в съответствие с разходите за емисии в ETS. Таксата може да бъде поне частично отменена, ако в страната, където са произведени стоките, вече е платена такса за въглеродни емисии.

За ЕС CBAM би могла да предизвика коалиция от държави с въглеродни цени, което в крайна сметка ще направи граничната такса излишна. Но създаването на надеждни механизми за изчисляване на точната цена, която да бъде отменена при такъв данък, или свързването на различните пазари на емисии по света може да се окаже предизвикателство и да отнеме много време.

"По-реалистично е обаче страните взаимно да признават своите ETS, без квотите и плащанията да преминават границата", казва Делбеке. "Страните, които са въвели свои ETS, могат да поискат от ЕС освобождаване от CBAM за своите износители въз основа на аргумента, че усилията им в областта на политиката за климата отразяват ETS на ЕС."

Според Делбеке, за да насърчи още повече идеята си за глобално ценообразуване на въглеродните емисии, ЕС би могъл също така да създаде ранен достъп на страните кандидатки до своите фондове, базирани на Схема за търговия с емисии, за екологизиране на икономиката в замяна на постепенно прилагане на пазара на въглеродни емисии. Другите му препоръки включват определянето на допълнителни изисквания за разкриване на информация за климата от страна на дружествата и финансовите институции, особено по отношение на използването на въглеродни кредити и поглъщания.

"ЕС разполага с политическите инструменти и възможности за постигане на по-висока степен на интегритет на инициативите за ценообразуване на въглеродните емисии в света", каза той. "Една амбициозна стратегия за популяризиране на ETS, CBAM и въглеродните кредити би могла да помогне за постигането на "брюкселски ефект" при ценообразуването на въглеродните емисии."

Още по темата

ЕС засилва натиска върху ВЕИ технологиите на Китай с ново разследване

Климатът е новата криптовалута за корпоративно ребрандиране

Правата на човека са нарушени от бездействието за климата, реши европейският съд

Оценките на банките са заложени на карта, докато ЕС се отдалечава от САЩ при ESG риска