На 94-годишна възраст почина Питър Хигс, британският физик, който през 2013 г. получи Нобелова награда за откритието си десетилетия по-рано на теоретичен механизъм, обясняващ произхода на масата във Вселената.
Ученият е починал е на 8 април в дома си, съобщават от Единбургския университет, където е бил почетен професор. Хигс "беше забележителна личност - истински надарен учен, чиято визия и въображение обогатиха познанията ни за света, който ни заобикаля", заяви Питър Матисън, директор и заместник-ректор на университета.
Хигс си поделя Нобеловата награда с белгийския физик Франсоа Енглерт за това, че е предложил съществуването на частицата, станала известна като Хигс бозон, и на невидимото поле в пространството, което придава маса на материята. Откриването на елементарната частица беше обявено през 2012 г. от европейския орган за ядрени изследвания ЦЕРН, след като бозонът беше открит в Големия адронен колайдер- подземна лаборатория близо до Женева, която разбива протони един в друг почти със скоростта на светлината и записва данни за тяхното взаимодействие.
Пробивът потвърди идеите на Хигс, публикувани почти половин век по-рано, когато те бяха отхвърлени в списание Physics Letters като нямащи "очевидно значение за физиката".
Неговата работа, заедно с подобни прогнози, направени независимо от Енглерт и колегата му Робърт Брут, довежда до едно от най-значимите научни открития на миналия век. "Божествената частица" - термин, използван в едноименната книга на американския физик Леон Ледерман, за да опише творческите качества на бозонното поле - може да даде представа за тъмната материя и тъмната енергия, които съставляват около 96% от Вселената и остават загадка за космолозите.
Хигс бозонът, който се разпада почти мигновено, завърши Стандартния модел на физиката на частиците, който обяснява как материята не се разпада. Без маса частиците биха се разлетели в пространството и нищо не би могло да придобие форма.
"Това блестящо постижение е богато заслужено признание за посветения на научните изследвания живот на Питър Хигс и за неговата страст към науката", заяви министър-председателят на Обединеното кралство Дейвид Камерън след обявяването на Нобеловата награда на Хигс.
Потвърждаването на съществуването на бозона е дело на хиляди учени от конкурентните екипи на експериментите Atlas и CMS в ЦЕРН. Той включваше сблъсък на частици в 27-километров кръгъл свръхмагнетизиран тунел, за да се пресъздадат условията след Големия взрив преди около 13,7 милиарда години. Проектът струваше най-малко 10 милиарда долара.
Според Нобеловата фондация това е "вероятно най-голямата и най-сложната машина, конструирана някога от хората".
Скромен човек
Хигс се просълзява, когато учените от ЦЕРН избухнаха в аплодисменти на пресконференцията, на която разкриха откритието си на 4 юли 2012 г. Бащата на Хигс бозона е бил толкова скромен в светлината на прожекторите, колкото подсказва простият му начин на живот: живял е в малък апартамент в Единбург, нямал е телевизор и е използвал обществения транспорт, според британския вестник Telegraph.
"Смятах, че това е поздрав за домакините, а домакините бяха двата експеримента - Atlas и CMS", каза той в интервю за BBC. "Може би и те ме поздравяваха, но това беше незначителен въпрос."
Хигс заяви, че заслугата за предсказването на механизма за образуване на маса принадлежи на шестима физици, които през 1964 г. са допринесли с три статии по темата: Енглерт и Брут, които написаха първата статия, Хигс, а след това Джералд Гуралник, Карл Хаген и Том Кибъл.
Нобеловата фондация, която допуска трима носители на награда и нито един посмъртно, избра Хигс и Енглерт за лауреати.
Питър Уеър Хигс е роден в Нюкасъл ъпон Тайн в Североизточна Англия на 29 май 1929 г. в семейството на баща англичанин и майка шотландка. Баща му е звукорежисьор в Би Би Си, който живее отделно от семейството през по-голямата част от детството на Хигс.
Хигс, който страдал от астма и бил частично обучаван вкъщи от майка си, живеел в Бирмингам и Бристол, където до 1946 г. посещава гимназията "Котам" и развива интерес към работата на физика Пол Дирак. През 1950 г. той завършва с първокласно отличие физика в Кралския колеж на Лондонския университет и защитава магистърска и докторска степен по молекулярни вибрации.
Хигс получава научни стипендии в Единбург и Лондон, преди да стане преподавател по математическа физика в Единбургския университет през 1960 г. Той написва революционния си труд, след като разработва теорията, докато се разхожда по хълмовете около Единбург. Към Хигс се присъединяват петима други физици, които имат сходни възгледи за прилагането на квантовата теория на полето, смятана за остаряла във физиката по онова време, в стремежа им да решат проблема с масата на частиците.
През 1980 г. Хигс става професор по теоретична физика в университета и заема тази длъжност в продължение на 16 години.
През 2004 г. Хигс, Брут и Енглерт получават наградата "Волф", присъждана от фондация "Волф" в Израел, а през 2010 г. - наградата "Джей Джей Сакурай" на Американското физическо общество за теоретична физика на частиците, заедно с петима други учени, допринесли за работата по механизма на Хигс.
"Много е хубаво понякога да си прав", казва Хигс след получаването на Нобеловата награда.
Хигс бозонът е обект на "Треска за частици" - документален филм, който проследява учените от ЦЕРН по пътя към революционното им откритие.
Хигс се жени за американската лингвистка Джоди Уилямсън, с която се запознава на среща на университетски служители в Единбург. Двамата имат двама сина, Кристофър и Джонатан, преди да се разведат в началото на 70-те години.