Швейцария преработва правилника си, за да предотврати нов банков срив

През следващите дни правителството ще представи дългоочакваните законодателни предложения, които вероятно ще засегнат всички основни стълбове на банковия надзор

07:19 | 5 април 2024
Обновен: 09:40 | 5 април 2024

Автор: Басиан Банрат

Снимка: Bloomberg L.P.

Година след срива на Credit Suisse Швейцария ускорява усилията си за реформиране на банковите си правила и предоставя повече правомощия на тези, които ще ги прилагат.

През следващите дни правителството ще представи дългоочакваните законодателни предложения, които вероятно ще засегнат всички основни стълбове на банковия надзор - от правилата за капитала и ликвидността до контрола върху управлението. UBS Group AG - единствената останала в страната глобално системна банка, която понастоящем е над два пъти по-голяма от националната икономика - ще бъде подложена на засилен контрол.

Ключов елемент е укрепването на Finma - банковия надзор, който не успя да предотврати дългогодишното лошо управление на Credit Suisse, застрашаващо историческата репутация на страната по отношение на финансовата стабилност. Тази задача е подпомогната тази седмица от назначаването на Стефан Валтер, ветеран в европейския банков надзор, който в продължение на десетилетие се е борил с такива банки като Deutsche Bank AG, за нов главен изпълнителен директор на Finma.

"Не бих нарекъл швейцарските власти безсилни, но със сигурност има някои неща, които трябва да бъдат променени", каза Иван Ленгвайлер, професор в Базелския университет и ръководител на експертна група, създадена да направи предложения за реформа. "Finma определено се нуждае от повече ресурси, за да се изравни с банките."

59-годишният Уолтър може да се разглежда като лицето на това обновяване. Германският гражданин изигра ключова роля в изграждането на надзорния орган на Европейската централна банка, когато тя започна да наблюдава кредиторите през 2014 г. като част от отговора на кризата с държавния дълг на блока.

Валтер е и бивш генерален секретар на Базелския комитет за банков надзор и старши вицепрезидент на Федералната резервна банка на Ню Йорк - два от най-значимите органи в света на финансовия надзор.

Той помогна за изграждането на система в ЕЦБ, която предизвикваше банките да преценяват рисковете, които поемат. Този подход продължава да се проявява, например при неотдавнашния натиск срещу бизнеса с ливъридж кредитиране в Deutsche Bank, BNP Paribas SA и други.

Швейцарците отдавна предпочитат по-консенсусен подход към финансовия надзор, отколкото е обичайно в други юрисдикции. Липсата на възможност за налагане на глоби понякога се оправдаваше с това, че тя би разрушила обстановката на сътрудничество.

Философията на икономичното управление се отразява и на относително малкия размер на регулатора - малко под 600 служители работят във Finma, за да контролират финансовия сектор, в който пряко работят над 230 000 души.

Още по темата

След "Credit Suisse" Швейцария все още има проблеми

Бивш швейцарски банкер признава, че е помагал на богаташи да укриват активи

Съотношение между надзорни органи и поднадзорни лица/Брой на служителите в банките спрямо тези в надзорните органи

Въпреки това бързото намаляване на доверието в Credit Suisse след поредица от грешни стъпки и загуби и последвалото спешно спасяване от страна на UBS разклатиха този предишен консенсус. Самата Finma се оплака, че макар да е установила загниването в основата на Credit Suisse, нейните призиви за промяна на практика са били пренебрегнати.

Правителството, включително Министерството на финансите, Швейцарската национална банка (SNB) и Finma са единодушни по отношение на необходимостта от разширяване на регулаторните правомощия. Дори банките, включително UBS, изразиха подкрепа за основни части от програмата за реформи.

Наред с възможността за налагане на глоби, ключова част от новия подход е режим на висшите ръководители, при който лицата носят пряка отговорност за своите решения. Подобна система, която съществува под различни форми в юрисдикции, включително в Обединеното кралство и Хонконг, позволява на регулаторните органи да установят кой е виновен. Според Томас Хърши, ръководител на банковия надзор във Finma, Швейцария вероятно ще възприеме свой собствен подход.

"Швейцарското регулиране винаги е било и вероятно ще продължи да бъде по-скоро основано на принципи, отколкото на правила", каза Хирши в интервю. И все пак, за да има ефективен режим за висшите ръководители, са необходими конкретни разпоредби, каза той. "Ако имаме само принципи, тогава всъщност оставаме в рамките на сегашната система, в която става трудно да се прилага законът."

Целта е да се промени културата на поемане на риск сред швейцарските банкери. Необходимостта от такава промяна бе подчертана в края на миналата година, когато стана ясно, че Julius Baer Group Ltd, глобално активен мениджър на богатство, е изложил на риск един клиент - австрийския магнат Рене Бенко - за 700 млн. долара.

Вътрешният контрол на банката не е спрял концентрацията на риска и последвалото отписване, когато конгломератът на Бенко Signa е обявен в несъстоятелност, е унищожило половината от годишната печалба на кредитора. Главният изпълнителен директор се оттегли; председателят Ромео Лахер се извини.

Поддръжниците на режима за висшите ръководители искат "предварително да засилят чувството за отговорност на банковите мениджъри", казва Нина Райзер, доцент по право на финансовите пазари в университета в Санкт Гален. "Ако има документация, в която ясно е посочено за какво отговарям, която е оторизирана от Finma или одиторските фирми, тогава ще претеглям решенията си по-внимателно."

Съществува още еднин детайл, който някои се застъпват да се промени - бонусите. Действащото законодателство позволява на Finma да формулира само "насоки" за това колко трябва да се плаща на банкерите. Според бившия главен изпълнителен директор на Finma Урбан Ангехрн това не е достатъчно силно.

Finma трябва да може да влияе върху "решенията за разпределение на бонусите на големите банки", заяви Ангехрн пред телевизия Bloomberg миналия месец. Марлене Амстад, настоящият председател на Finma, също настоява това да бъде заложено в закона.

Ясно е, че UBS ще бъде в още по-силно фокусно пространство. Базираната в Цюрих банка, която е най-големият мениджър на частни активи извън САЩ, вече е изправена пред по-високи капиталови и ликвидни изисквания в резултат на увеличения си размер. Finma увеличи размера на екипа си, работещ с банката, и планира два стрес теста на баланса ѝ през тази година.

Въпреки това се очертава дебат относно адекватността на съществуващите изисквания за капитал и ликвидност предвид системното значение на банката. Миналия месец SNB се присъедини към него, като заяви, че е необходимо преразглеждане на "прогресията" на капиталовите правила в зависимост от размера. Тя също така заяви, че е необходимо да се преразгледат правилата за ликвидност, които се оказаха неадекватни по време на кризата в Credit Suisse.

Добавянето на допълнителен слой от правила за капитала и ликвидността в допълнение към настоящите глобални стандарти, установени след финансовата криза от 2008 г., поражда перспективата за връщане на така наречения "швейцарски финиш". Този подход на националните регулатори, който се прилага отвъд границите на закона, е предизвиквал раздразнение у ръководителите на банките в миналото и вероятно ще предизвика по-силен отпор, ако стане ключова част от подхода на правителството.

Рязкото покачване на лихвените проценти през миналата година може да е помогнало да се прикрие всяко основно неразположение в швейцарската финансова система. Въпреки че една от системните институции в страната беше на косъм от фалит, банките все пак прибраха рекордни печалби от кредитиране.

"Не виждам много причини за коренна промяна на швейцарската регулаторна система", казва Николас Верон, старши научен сътрудник в Института за международна икономика Peterson във Вашингтон и Bruegel в Брюксел. "Това, което се случи, не беше голям провал от рода на "светът никога повече няма да бъде същият". По-скоро е като "научени уроци", нека следващия път да го направим по-добре".