Членовете на Базелския комитет за банков надзор бързат да завършват промените на капиталовите стандарти, предназначени да укрепят най-големите кредитори в световен мащаб. С наближаването на крайния срок 8 януари изглежда, че все още не може да бъде намерено компромисно решение. Най-голям глас се надига от Европа, където политическите лидери искат да предпазят изпитващите вече затруднения банки от по-стриктни регулации, пише Bloomberg.
1. Защо Европа се противопоставя?
Базелският комитет преразглежда начина, по който банките калкулират риска на своите активи и капитала, от който се нуждаят, за да покрият този риск. Банките в ЕС, включително германската Deutsche Bank AG и френската Credit Agricole SA, лобират сериозно срещу новите правила, предупреждавайки, че това ще им донесе допълнителни разходи за милиарди долари. Европейски лидери се включиха в битката, твърдейки, че значително по-високите капиталови изисквания биха възпрепятствали кредитирането и биха удари европейските банки по-силно отколкото тези в САЩ.
2. Какви промени са необходими?
Финансовата криза от 2008 показа, че банките са разчитали на твърде голям риск. В отговор на това регулаторите въведоха регулаторната рамка Базел 3, предназначена да укрепи капиталовата база на банките и подобри способността им да управляват загубите. В обсега на дискусиите сега е последната част на Базел 3.
3. Какъв е проблемът?
Има два начина за банките да оценят риска на своите активи, сред които попадат жилищните заеми и корпоративното и инфраструктурно кредитиране. Повечето фирми използват стандартни модели, изготвени от регулатора. Големите банки обаче могат да използват собствени модели за оценяване на риска. Базелският комитет посочва, че тези модели твърде често подценяват риска в резултат на недостатъчните капиталови изисквания.
4. Какъв е лекът?
Базелският комитет преразглежда стандартните формули за калкулиране на кредитния и търговия риск, както и на операционния риск, който покрива загуби от влиянието на фактори като съдебен спор, нарушение и киберпрестъпление. Надзорният орган също така иска да ограничи печалбата на банките с използването на техните собствени модели. Съгласно последните предложения моделирани резултати не могат да спадат под 75 процента от резултата, получен със стандартната формула.
5. Какво иска Европа?
Политически лидери като Валдис Домбровски, отговарящ за финансовите услуги и капиталовите пазари в ЕС, призова този праг да бъде премахнат напълно. В този ред на мисли не е толкова изненадващо, че Германия се противопоставя на търсения компромис. Ако минималният праг остане, нивото трябва да бъде намалено. Базелският комитет обмисля диапазон от 60-90%.
6. Защо Европа крещи най-силно?
Европейската икономика е далеч по-зависима от банково финансиране в сравнение с всички останали пазари, като САЩ например. В този смисъл има пряка връзка между заемодателите и растежа. Европейските банки също са склонни да поддържат по-висок риск по ипотечните заеми в своите баланси отколкото банките в САЩ, които могат да го прехвърлят на Fannie Mae and Freddie Mac. Това прави европейските банки по-алчни ползватели на рискови модели и ги прави по-уязвими на готвените промени от Базелския комитет.
7. Какво следва?
Членовете на Базелския комитет ще се срещнат на 8 януари, за да оценят финалния пакет. Тази среща може да бъде отложена, ако регулаторите не постигнат споразумение.
8. Защо е бързането?
Регулаторите работят над тази международна регулаторна рамка от почти десетилетие. „Важно е за много страни, не само за банките, инвеститорите и управляващите, да получат яснота как глобалната регулаторна рамка за банките ще функционира“, коментира председателят на Базелския комитет Стефан Ингвс през ноември. Има също така и очаквания, че работата трябва да бъде приключена преди избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп да встъпи в длъжност, имайки предвид неговите планове за промяна на финансовите регулации.