По времето, когато се строят египетските пирамиди, в долината на река Инд, около границите на Пакистан и Индия, се разраства една от люлките на световната цивилизация. В нейните градове с решетъчен план са създадени канализационни мрежи, изящни произведения на изкуството и неразчетена писменост. След това 900-годишна суша опустошава градските райони и връща населението към по-прост и беден селски живот в равнините на Ганг. Нещо подобно се случва и в момента, пише анализаторът Дейвид Фиклинг за рубриката Bloomberg Opinion.
Професионалистите в областта на технологиите напускат индийския IT център Бенгалуру на фона на засилващата се суша, която е обхванала града през поредния мъчителен сезон преди мусоните, съобщи Deccan Herald този месец. Повече от половината от кладенците, от които градът зависи за добив на подпочвени води, са пресъхнали след недостатъчните дъждове миналата година, което е довело до зависимост на бизнеса и гражданите от цистерни с вода.
В съседния щат Керала, който улавя голяма част от мусонните валежи, преди те да достигнат до вътрешните части на щата Карнатака, в който се намира Бенгалуру, един министър дори пише на компаниите от Бенгалуру и им предлага да се преместят, защото „водата изобщо не е проблем“ в неговия щат, съобщава Times of India.
Това изглежда проява на лош вкус в Южна Индия, където борбата за разпределение на речните потоци между пресъхващите щати продължава от десетилетия. Той обаче не греши. Всъщност този натиск само ще се увеличава, тъй като населението се увеличава, а изменението на климата прави циклите на суша и мусон по-ясно изразени.
Това не е само регионален проблем, а проблем за цялата страна и за света като цяло. В южните щати Карнатака, Керала, Телангана и Тамил Наду живеят едва повече от 15% от населението на Индия, но те генерират около една четвърт от брутния вътрешен продукт благодарение на добрите резултати на своите технологични и производствени сектори. Световната икономика разчита на този двигател на растежа през следващите години, тъй като Китай се забавя към стагнация.
Южна Индия не разполага с огромните запаси от хималайски сняг в северната част на страната, поради което недостигът на вода е факт. През 2019 г. Ченай в щата Тамил Наду преживя подобна извънредна ситуация, а сегашната суша се стовари и върху технологичната столица на Телангана Хайдерабад.
Съществуващите политики не помагат, а решаването на проблема ще изисква да се направят трудни компромиси с две от най-чувствителните в политическо отношение индустрии в Индия: селското стопанство и производството на електроенергия.
Домакинствата, които се борят с ограниченията на водата в момента, консумират само около 7% от водата в Индия. Преобладаващата част от нея, около 85%, отива за земеделие.
Макар че валежите не могат просто да се прехвърлят от оризовите полета към кухненските кранове на техническия работник, подпочвените води, които свършват в Бенгалуру, в крайна сметка споделят водоносните си пластове с водните маси в селските райони. Карнатака и Тамил Наду са два от най-важните щати, в които се отглежда захарна тръстика - култура, която е известна с жаждата си. Вместо да се опитва да ограничи тази търговия, правителството насърчава засаждането със задължителни цени и експортни субсидии, които доведоха Ню Делхи до дългогодишни спорове в Световната търговска организация.
Според неотдавнашен доклад на правителствения мозъчен тръст NITI Aayog Индия произвежда достатъчно захар, за да задоволи два пъти нуждите на населението си, а производството ще остане по-високо от търсенето и през 40-те години на миналия век. Междувременно, според проучване от 2020 г., увеличеното производство на захарна тръстика, необходимо за политиката на централното правителство за смесване на етанол, може да консумира допълнително 348 милиарда кубически метра вода - около два пъти повече, отколкото се използва от всеки град в страната.
Електричеството, произвеждано от въглища, е друг източник на вода. Термогенераторите трябва да изсмукват гигалитри от реките, за да охлаждат турбинните си вериги. Според проучване от 2014 г. на енергийния сектор може да се падне повече от една четвърт от потреблението на вода в градовете на Карнатака до 2030 г. Голяма част от тази електроенергия се връща обратно в селското стопанство: освен че изсмукват подпочвени води, милионите електрически помпи в Индия, свързани към мрежата, допълнително натоварват енергийната система, като представляват около една пета от потреблението на електроенергия.
Малко вероятно е тези постоянни проблеми да бъдат решени скоро, тъй като до парламентарните избори остават само няколко седмици. Но те не могат да бъдат пренебрегвани. Бенгалуру и Хайдарабад са просперирали, като са си спечелили репутацията на едни от най-добрите градове в Индия за професионалисти, благословени с относително чист въздух и по-мек климат. Ако институционалните недостатъци превърнат чистата вода в градовете по-скоро в привилегия, отколкото в право, тяхната привлекателност ще намалее, което ще разсее ползите за развитието от растежа и агломерацията на градовете.
Индия е твърдо решена да избегне съдбата на своите предшественици от долината на Инд и да просперира в предстоящата ера на климатични промени. За да постигне това, тя ще трябва да постави на първо място нуждите на своите жадни градове.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.