Международният валутен фонд отпуска почти рекорден брой заеми на почти 100 държави, което е доказателство за нарастващата му роля като предпазна мярка срещу финансовите и политическите опасности на света след пандемията.
Предимно поради нарастващите разходи по заемите и конфликтите МВФ трябваше да гаси повече икономически пожари, включително големи пожари в Украйна, Египет и други части на Африка, както и в Аржентина и Пакистан.
Според изчисления на Bloomberg, направени въз основа на данни на МВФ, в края на февруари кредитите на МВФ в обращение, които са основен показател за отпуснатите от базирания във Вашингтон фонд средства, са нараснали до около 151 млрд. долара. (МВФ отчита тази цифра като 113 млрд. единици от валутните си резерви, наречени специални права на тираж).
Тази сума вероятно ще нарасне още повече, след като фондът финализира увеличаването на подкрепата си за Египет до 8 млрд. долара, вероятно през този месец, което ще доведе до достигане на скорошен рекорд през август.
Макар че пандемията вече е в миналото, "страните все още са подложени на натиск и напрежение", казва Масуд Ахмед, председател на мозъчния тръст "Център за глобално развитие" и бивш ръководител на отдела на МВФ за Близкия изток. "Светът стана по-напрегнат в геополитическо отношение. Налице са повече напрежения и конфликти."
Повече от 50 от тези кредитополучатели имат активни програми за заеми или гаранции - около една четвърт от членовете на фонда. Макар че това е по-малко от 90 по време на пандемията - и до голяма степен с по-малки спешни заеми с нулева лихва - това е най-многото досега по нормалните програми за заемане на средства на фонда.
Кристалина Георгиева, управляващ директор на фонда от 2019 г. насам, предупреди, че увеличаващата се разлика в доходите между богатите и бедните страни е основен фактор, който подхранва нестабилността. Другият фактор е конфликтът.
"Виждаме, че доверието между народите също намалява, а геополитическото напрежение се увеличава", каза тя в реч миналата седмица. "Един фрагментиран свят ще бъде по-беден и по-малко сигурен", каза тя, визирайки последиците от инвазията на Русия в Украйна, войната между Израел и "Хамас" и "много други, които често не попадат в заглавията на вестниците".
Георгиева изтъкна, че фондът разполага с 1 трилион долара ликвидна подкрепа, включително налични, но неизползвани средства. В сравнение с това неизплатената в момента сума е сравнително малка - по-малко от 0,2% от световната икономика, възлизаща на над 100 трилиона долара, но е доказателство за централната роля на МВФ да контролира и управлява световната финансова система, създадена от САЩ след Втората световна война.
Като се има предвид този произход, не е изненадващо, че много от кредитополучателите на фонда - включително някои от най-големите - Аржентина, Египет и Украйна - се припокриват с основните геополитически приоритети на Вашингтон.
"САЩ разглеждат фонда като жизненоважен инструмент за насърчаване на националната си сигурност, икономическото благосъстояние и интересите за финансова стабилност по света", казва Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, който почти две десетилетия се занимава с международната политика, особено с МВФ. "Западните и със сигурност американските официални лица гледат на МВФ като на средство, което реагира първо."
Подкрепата за Украйна срещу Русия е ярък пример за това, че фондът гласува за преразглеждане на правилата си, за да позволи отпускането на заеми на страна във война - решение, което стана възможно само благодарение на подкрепата на САЩ, които имат 16,5% право на вето при гласуването.
Другите двама най-големи кредитополучатели - с общ размер от 58 млрд. долара, което представлява почти половината от общия размер на неизплатените кредити - са Аржентина и Египет, които са дългогодишни клиенти на фонда.
МВФ отказа да даде подробности за приоритетите си или за подробностите по заемите.
Неотдавна избраният президент на Аржентина Хавиер Милей в момента прокарва важни икономически реформи, за които МВФ настоява, като например укрепване на валутния курс и повишаване на приходите. В същото време заемите на МВФ за Египет нарастват, но са само малка част от над 50-те милиарда долара, обещани в световен мащаб, за да се подпомогне разклатената икономика на страната, която е стратегическа точка на пресечната точка на Африка и Близкия изток и граничи с ивицата Газа и Израел.
"Египет неслучайно получава всички тези програми, въпреки че не е реформирал ролята на военните в икономиката", казва Мартин Мюлейзен, бивш директор в отдела за ключови стратегии, политики и преглед на МВФ. "Ясно е, че има геополитически съображения."