Египет и Международният валутен фонд (МВФ) се споразумяха да увеличат повече от два пъти спасителната програма на страната до 8 млрд. долара, което е кулминацията на международните усилия за стабилизиране на регионалния гигант, който изпитва недостиг на пари и същевременно е притисна от войни и инфлация.
Сделката последва спешните стъпки, предприети по-рано в сряда, за плаващо движение на валутата - което доведе до спад в цената на египетския паунд с цели 38% - и повишаване на лихвените проценти с рекордните 600 базисни пункта, тъй като Египет, воден от президента Абдел-Фатах Ел-Сиси, се опитва да изпълни дългогодишните искания на МВФ, които бяха подкрепени и от САЩ.
Сделката подчертава ролята на Египет като стълб в Близкия изток, който е твърде голям, за да се провали, особено на фона на войната на Израел с „Хамас“ на границата му и на друг конфликт, който бушува в съседен Судан. Тя следва и изненадващия инвестиционен ангажимент на Обединените арабски емирства в размер на 35 млрд. долара.
МВФ очаква скоро да обяви допълнителна помощ от "ключови партньори", заяви ръководителят на мисията на фонда в северноафриканската държава Ивана Владкова Холар на брифинг, когато беше попитана за заемите от сестринската институция - Световната банка. На отделно събитие по-рано тя заяви, че Египет също така е постигнал споразумение на ниво служители с МВФ по двата си забавени прегледа на програмата.
Египет, който вече е вторият по големина кредитополучател на МВФ след Аржентина, очаква да получи достъп до около 1,2 млрд. долара допълнително финансиране от кредитора, заяви министър-председателят Мостафа Мадбули заяви на същото събитие.
Наблюдение на централните банки | Досегашните решения през тази година оставиха разходите по заемите непроменени
Ключовите икономически реформи в програмата на Египет включват "преминаване към гъвкава система на обменните курсове, затягане на паричната и фискалната политика и забавяне на разходите за инфраструктура", се казва в изявление на МВФ от сряда. Това може да спомогне за "намаляване на инфлацията и запазване на устойчивостта на дълга, като същевременно се насърчава среда, която дава възможност за активност на частния сектор", заяви кредиторът.
Според Мадбули Египет е определил таван за общите публични инвестиции, които не трябва да надвишават 1 трилион лири (20 млрд. долара) през следващата фискална година 2024-2025 г. "Това включва всички държавни структури", каза той.
Досега е изплатена малка част от първоначалния заем от 3 млрд. долара, който Египет си осигури от МВФ преди повече от година. Заемодателят изчака да види дали властите ще позволят по-голяма гъвкавост на валутния курс и ще изпълнят други обещания, преди да завърши прегледите и да предостави средствата.
Египетската лира поевтинява на черния пазар
Кредитната перспектива на Египет беше намалена от стабилна на негативна от Moody's Investors Service, докато отслабването на лирата на черния пазар се ускори, което е знак за влошаващото се икономическо положение на страната. Фотограф: Ислам Сафват/Bloomberg
Паундът поевтиня и премина границата от 50,09 за долар в 17:47 ч. местно време, като през последната година се търгуваше на нива от около 30,9. Той започна да спада минути след като централната банка повиши основния си лихвен процент до рекордните 27,25% на извънредно заседание.
Международните и регионалните партньори на Египет ще играят решаваща роля за улесняване на изпълнението на политиките и реформите на властите", се казва в изявлението на МВФ, като се добавя, че неотдавнашната инвестиционна сделка в Рас Ел-Хекма "облекчава краткосрочния финансов натиск".
Какво казват от Bloomberg Economics…
"Днес спасителният заем от ОАЕ в размер на 35 млрд. долара задейства верижна реакция на политиката в Египет. Централната банка увеличиха лихвените проценти. Властите повишиха курса на валутата. Официалният обменен курс се доближи до курса на черния пазар. Страната постигна споразумение с МВФ. Мерките трябва да осигурят достатъчно средства, за да може Египет да се справи с недостига на долари в краткосрочен план."
- Зиад Дауд, главен икономист за развиващите се пазари
Повечето доларови държавни облигации на Египет поскъпнаха, въпреки че намалиха ръста си от сутринта. Доларовите облигации с по-дълъг матуритет поскъпнаха най-много, като облигациите с падеж през 2050 г. поскъпнаха с 3,5 цента за долар, след което намалиха ръста си, според индикативни данни за цените, събрани от Bloomberg.
Плаващият валутен курс може да доведе до увеличаване на инфлацията, която вече е близо 30%, и да навреди на египтяните в краткосрочен план. Ел-Сиси и неговите служители обаче разчитат, че реформите ще привлекат отново чуждестранни инвеститори в страната със 105 млн. души население и ще сложат край на най-тежката икономическа криза от десетилетия насам.
МВФ се стреми да защити икономиката на стойност 400 млрд. долара, която е в криза през по-голямата част от последните две години. Нахлуването на Русия в Украйна ѝ нанесе тежък удар, защото доведе до рязък скок на цените на суровините. Това означаваше по-скъп внос на пшеница и горива за Египет и накара инвеститорите в облигации да избягат от страната.
Неотдавна Египет пострада и от войната между Израел и „Хамас“ в Газа, която граничи с Египет. Тя предизвика отлив на туристи в края на миналата година. Освен това нападенията на хутски бойци в Червено море доведоха до спад на трафика през Суецкия канал - критичен източник на приходи за Египет, които обикновено възлизаха на милиарди долари годишно.