Това е една от класическите реплики в американското кино. Във филма „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ Пол Нюман и Робърт Редфорд са притиснати от група служители на реда и единственото спасение е да скочат от скала в реката. Когато Сънданс казва, че няма да скочи, защото не може да плува, Бъч го успокоява: „Падането вероятно ще те убие", пише анализаторът Хал Брандс за рубриката Bloomberg Opinion.
Това е тъжна метафора за външната политика на САЩ. Докато Доналд Тръмп върви към президентската номинация на републиканците, съвсем естествено е да се чудим какво ще се случи, ако САЩ отново бъдат ръководени от хаотичен, импулсивен и често разрушителен президент. Но да се разсъждава за влиянието на Тръмп е като да се чудиш какво ще се случи след рязък скок.
Голямата криза на външната политика на САЩ не е нещо, което ще се материализира само ако Тръмп спечели през ноември. Тя се случва точно сега, когато Америка се бори да предостави помощта, от която се нуждае изпадналата в криза Украйна, за да оцелее.
На Капитолийския хълм не изглежда да има някаква голяма спешност. Решението за жизненоважно финансиране беше отложено, първо заради продължителните преговори в Сената - по сделка, съчетаваща сигурността на границите с помощта за Украйна - които в крайна сметка не доведоха до нищо, след това заради двуседмичната ваканция, която водената от републиканците Камара на представителите си взе, след като получи законопроекта, който Сенатът в крайна сметка прие, а след това и заради последните трескави усилия да се запази работата на американското правителство за още няколко седмици. Докато Вашингтон се бави, последиците на бойното поле се натрупват.
Източният град Авдeeвка падна в края на миналия месец, защото украинските сили не разполагаха с необходимите снаряди и куршуми, за да спрат непрестанните руски атаки. Сега Москва продължава да действа. Руските военновъздушни сили, които досега играеха ограничена и невпечатляваща роля в тази война, се включват в борбата, като разпрашават райони, в които руската армия може да напредне. Самолетите на президента Владимир Путин, разбира се, ще бъдат много уязвими за украинската противовъздушна отбрана - ако Украйна все още разполага с достатъчно такива системи, за да държи руските военновъздушни сили на разстояние.
Разходите за Украйна, свързани с недостига на американска помощ, не са перспективни или хипотетични. Те са реални и се увеличават с всеки изминал ден, като загуби на човешки живот и територия. Казано направо, ние виждаме как Украйна губи тази война - не заради някакъв блестящ руски блицкриг, а заради постепенното натрупване на неуспехи, които лишават страната от всякаква надежда за победа и по този начин я принуждават да приеме мир, който на практика е стратегическо поражение.
Това ни връща към политиката на САЩ. По време на Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец и в столиците по света призракът на възраждането на Тръмп тегнеше над съюзниците на САЩ. И за това има основателна причина, като се има предвид, че Тръмп прави същите неща - говори за хвърляне на съюзниците на вълците, фантазира за атака срещу демократичните институции на Америка - които разтревожиха толкова много приятели на САЩ първия път. Но безизходицата в Украйна би трябвало да е още по-тревожна за онези, които зависят от САЩ за своята сигурност.
Това е така, защото е трудно да се повярва, че Америка ще изпрати мъжете и жените си да защитават съюзниците на САЩ, когато настъпи следващата криза, след като дори не иска да изпрати пари и оръжия в подкрепа на Украйна в конфликт, в който не е загинал нито един американски военнослужещ. Безизходицата в Украйна също така показва, че гниенето в политическата система на САЩ е по-дълбоко от изказванията на един президент-неудачник.
Да, Тръмп изигра своята срамна роля в дебата за Украйна: неговата съпротива срещу оправянето на южната граница на Америка, защото иска да се кандидатира по този въпрос през ноември, помогна за провалянето на двупартийното споразумение, което създадоха търговците в Сената. Съпротивата му срещу помощта за Украйна окуражава неговите MAGA съюзници и плаши републиканците интернационалисти в Камарата на представителите в момента.
Но настоящият дебат показва, че политическата система на САЩ може да бъде парализирана по критични стратегически въпроси, дори когато американският президент описва Украйна като централен фронт в голямата борба между автокрацията и демокрацията и когато дори солидно мнозинство от законодателите в Камарата на представителите и Сената подкрепят предоставянето на помощ на тази страна. Ако това е най-доброто, което САЩ могат да направят при Джо Байдън, няма да е необходимо второ президентство на Тръмп, за да постави под съмнение глобалната роля на Америка.
В неотдавнашно есе за Foreign Affairs бившият министър на отбраната Робърт Гейтс твърди, че политическата дисфункция на САЩ подклажда геополитическата нестабилност - че разделена Америка няма постоянството и ангажираността, необходими за удържане на силите на глобалния безпорядък. Колкото по-дълго продължава безизходицата в Украйна, толкова по-прозорливо изглежда това предупреждение.
Живеем в епоха, в която много дългогодишни истини в световните дела - напредъкът на демокрацията, липсата на война между великите сили, относителната стабилност на ключови региони - са поставени под въпрос. Както и свръхверността, която е в основата на всички останали: че американската политическа система, при всичките си слабости и абсурди, в крайна сметка ще създаде политики, които ще насочат света в положителна посока. Каквото и да се случи през ноември, патовата ситуация с помощта за Украйна е отрезвяваща, защото дава на приятелите на Америка и на нейните врагове представа как ще изглежда светът, когато това вече не е така. Това може да е много дълъг път надолу.