САЩ и европейските им съюзници твърдят, че са решени да използват замразените руски активи, за да помогнат на Украйна - по някакъв начин. Тази седмица в Бразилия те спорят за най-добрия начин да го направят, без да се излагат на правна или финансова опасност.
Западните държави са замразили ценни книжа и парични средства на стойност около 260 млрд. евро, като повече от две трети от тях са в Европейския съюз. Всички те са съгласни, че тези средства трябва да останат недостъпни за Русия, освен ако тя не се ангажира да помогне за възстановяването на Украйна. Но те не са на едно мнение по въпроса дали е законно да се премине Рубиконът, като се изземат активите - така че предизвикателството е да се изтръгнат средствата, без да се изчерпват.
Тъй като Русия е на преден план във военно отношение, тъй като инвазията ѝ навлиза в третата година, а помощта от САЩ е блокирана от Конгреса, нараства готовността да се обмислят действия, които някога са били считани за високорискови. САЩ са водещи в тази насока, като тази седмица министърът на финансите Джанет Йелън заяви, че правните и моралните аргументи са силни, и се опита да успокои европейските съмнения. Обединеното кралство също изрази подкрепа за конфискуването на активите.
Франция и Германия, както и Европейската централна банка, изразиха най-голяма предпазливост. Според запознати те се опасяват от ответни действия на Русия, насочени към европейските активи в тази страна, както и от въздействието върху финансовата стабилност и статута на еврото като резервна валута. Опасността, според тях, е, че подобен драстичен ход ще създаде прецедент - ще накара други държави да избягват да държат резервите си в западни валути, в случай че един ден бъдат подложени на подобни санкции.
„Сега нямаме правно основание да конфискуваме руските активи“, заяви френският министър на финансите Бруно Льо Мер в сряда след срещата на финансовите министри от Групата на седемте в Сао Пауло. „Трябва да работим повече.“
Представители на Г-7 и юристи проучват редица варианти, които могат да предложат на националните лидери на срещата им през юни в Италия, тъй като всяка стъпка ще изисква политическо решение на най-високо ниво, казаха представителите.
Всички предложения носят някакви рискове. Някои от тях включват използването на руските активи като обезпечение за набиране на парични средства чрез продажба на облигации, емитирани от или насочени към Украйна. Макар че това би избегнало ефекта на директното изземване, в крайна сметка то поражда същите правни възражения - защото активите първо трябва да сменят собственика си, преди да могат да бъдат използвани като основа за ново набиране на средства.
ЕС се фокусира върху намирането на „правно сигурна стъпка, която може да бъде осъществена и в краткосрочен план“, за да използва приходите от замразените активи в помощ на Украйна, заяви германският министър на финансите Кристиан Линднер пред репортери в Сао Пауло в сряда. Запитан за натиска от страна на САЩ, той заяви, че лидерите на Г-7 са дали мандат „да се разгледа на техническо ниво, за да се види какво е възможно от правна и финансова гледна точка“.
Един от възможните варианти, който се обсъжда и който може да бъде по-приемлив за съмняващите се, е да се използва главницата, без тя да се конфискува. Идеята, изложена от Чарлз Личфийлд от Атлантическия съвет, е правителствата на страните от Г-7 да предоставят „гаранция“ на пазарите, че замразените активи няма да бъдат върнати на Русия, освен ако тя не се съгласи да плати разходите по възстановяването на Украйна.
По същество те ще обещаят, че ако се наложи, ще конфискуват активите в бъдеще, за да изплатят заемите на Украйна. По този начин те могат да предоставят обезпечение на Украйна, без да засягат въпросните активи - засега - и да избегнат това правно минно поле. В същото време кредиторите, които са предоставили парични средства на Украйна въз основа на плана, ще знаят, че руските активи в крайна сметка обезпечават техните заеми.
Този план намалява риска от конфискация, но не го премахва напълно. Това означава, че той все още може да повдигне същите въпроси относно ролята на валутите на Г-7 като световни резерви.
Йелън омаловажи това опасение по-рано тази седмица. Все пак подобни възражения са една от причините предишните предложения да не намерят одобрение.
Неочакван данък
Според САЩ така наречените „контрамерки“ предлагат правно основание за бъдещо изземване. Този термин се отнася до мерки, които биха били незаконни, ако са наложени срещу държава, която не е нарушила международните си задължения - но са разрешени, ако са предприети срещу държава нарушител с цел да се окаже натиск върху нея да прекрати незаконното си поведение и да предостави обезщетение. Ако натискът не успее, въпросните активи могат да бъдат използвани за финансиране на обезщетенията.
Някои правни експерти изтъкнаха този аргумент, но няколко европейски държави остават неубедени - точно както се противопоставиха на по-простото изземване, което се разглежда като „по-чист“ вариант от страна на САЩ.
Други разглеждани пътища включват оставяне на активите непокътнати и използването им като обезпечение за облигации, продавани на световните пазари, за да се наберат средства за Украйна.
В очакване на по-амбициозна политика ЕС бавно напредва с плановете си за извънреден данък върху печалбите, генерирани от обездвижените средства. В сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи тези приходи да се използват за финансиране на оръжия за Украйна.
През миналата година печалбите възлизат на 4,4 млрд. евро (4,8 млрд. долара). Към декември Световната банка оценява нуждите на Украйна от възстановяване на 486 млрд. долара.