Европейският съюз ще се стреми до 2035 г. половината от покупките на отбранителни системи да се извършват в рамките на блока, като по този начин ще обърне тенденцията по-голямата част от военното оборудване да се купува от трети страни.
Целта е част от Европейската отбранителна индустриална стратегия на изпълнителния орган на ЕС, която също така очертава съвместни инвестиции, мерки за осигуряване на критични доставки и промени в политиките на Европейската инвестиционна банка за отпускане на заеми, според проектодокумент, видян от Bloomberg.
Очаква се Европейската комисия да представи стратегията, която все още подлежи на промяна, през следващите седмици.
Руската инвазия в Украйна изложи на показ ограниченията на промишлеността на ЕС и зависимостта му от други страни по отношение на ключови доставки и отбранителни способности, като остави блока да се бори за увеличаване на производствения капацитет и разходите след десетилетия на недостатъчни инвестиции.
"Геополитическите събития сочат неотложната необходимост Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и да се подготви за ефективно справяне с целия спектър от заплахи, пред които е изправена", се казва в проекта. "ЕС е и трябва да продължи да се превръща в по-силен участник в областта на сигурността и отбраната, като по този начин стане по-способен доставчик на сигурност не само за собствените си граждани, но и в полза на международния мир и сигурност."
Предложенията в стратегията за защита включват:
В допълнение към войната в съседна Украйна, ЕС и неговите държави членки са изправени пред широко разпространени хибридни заплахи, включително кибератаки, саботажи и хакерски атаки срещу критичната инфраструктура, се посочва в проекта.
Според стратегията ЕС ще трябва да командва способността за масово производство на отбранително оборудване като боеприпаси и безпилотни самолети. Европа трябва също така да защити достъпа си до морската, въздушната, кибернетичната и космическата област.
Тези усилия ще изискват съвместни инвестиции и съвместно възлагане на обществени поръчки, а не закупуване на готово оборудване от трети страни, за да може ЕС да премине от състояние на спешна реакция към състояние на готовност.
Комисията ще предложи създаването на нов орган за координиране на инвестициите, наречен Съвет за отбранителна индустриална готовност, за да се подобри сътрудничеството между държавите членки и Комисията. Съветът ще следи и за критични продукти и вериги за доставки.
ЕС предлага също така да се определят водещи проекти като кибернетичен щит, интегрирана европейска система за противовъздушна и противоракетна отбрана, разработване на сензори, които да позволят на блока да открива, анализира и реагира на заплахи в космоса, и защита на критичната инфраструктура.
За да се засили сътрудничеството, изпълнителният орган на блока предлага нов правен инструмент, наречен Европейска програма за въоръжаване, с който да се стандартизират и опростят процедурите за възлагане на обществени поръчки и възможностите за финансиране, включително данъчни облекчения и възможността държавите членки да използват безвъзмездни средства от ЕС като обезпечение за издаване на облигации.
Партньорствата са централна част от предложената стратегия, особено чрез засилено сътрудничество с Организацията на Северноатлантическия договор и чрез развиване на по-тесни връзки с Украйна в сектора на отбранителната промишленост, включително чрез проучване на възможността да се позволи на Киев да участва в съвместни дейности по възлагане на обществени поръчки, все едно че е държава членка.