Администрацията на президента Джо Байдън проучва връзките на Nippon Steel Corp. с Китай, твърдят запознати, което е потенциална спънка за политически спорната сделка на японския гигант за придобиване на американския му конкурент United States Steel Corp.
Администрацията счита за свой приоритет защитата на американската промишленост и е обезпокоена от експозицията на Nippon Steel към Китай. Байдън поддържа митата върху китайски стоки, въведени от бившия президент Доналд Тръмп съгласно раздел 301 от търговския закон, и може да обмисли бъдещи мита върху стоманата и алуминия от Китай.
Усложнението за Nippon Steel се състои в това, че регулаторните органи могат да погледнат неблагоприятно на това дали придобиването на US Steel от нея може да позволи по-голям достъп до американските пазари на стомана с китайски произход, докато администрацията използва мита и други мерки, за да не допусне дъмпинг на стоманата на американския пазар.
Плановете на Nippon Steel да закупи US Steel, емблематична американска фирма, базирана в щата Пенсилвания, където се води предизборна борба, вече предизвикаха политическа буря в САЩ, където Комисията по чуждестранните инвестиции в Съединените щати извършва проверка.
Не е ясно дали китайските активи ще бъдат изрично включени в прегледа на CFIUS. Все пак проверката на китайските активи на Nippon Steel заплашва да добави още едно усложнение към сделката, тъй като Байдън обмисля по-строги търговски мерки срещу Пекин.
Акциите на US Steel спаднаха с 1,2%, а тези на Cleveland-Cliffs Inc., която беше изпреварена в наддаването за компанията, поскъпнаха с 2,9%, след като Bloomberg съобщи новината. US Steel затвори деня на цена от 46,52 долара, което е под офертата от 55 долара за акция, направена от Nippon през декември.
Главният изпълнителен директор на Cliffs Луренко Гонкалвес заяви пред Bloomberg по-рано този месец, че неговата оферта за US Steel за 54 долара на акция в брой и акции е отпаднала и няма да бъде резервен вариант, ако офертата на Nippon Steel, която беше приета от американския производител на стомана, се провали.
Превземането на US Steel среща съпротивата на организираните работници, а Тръмп, който е фаворит за президентската номинация на републиканците, заплаши да го блокира, ако спечели втори мандат през ноември. Администрацията на Байдън посочи, че иска да защити работните места на профсъюзите и вътрешния стоманодобивен сектор, но не постави тези условия за одобрение.
„Операциите на Nippon Steel в Китай са много ограничени - представляват по-малко от 5% от глобалния ни производствен капацитет - с бизнес само надолу по веригата и без съоръжения нагоре по веригата, като доменни пещи или електродъгови пещи, които съставляват основна част от инвестициите в стоманодобивната промишленост“, заяви говорител на компанията в изявление. „Нашите операции в Китай - включително съвместните предприятия с китайски партньори - нямат контрол върху нашите операции или бизнес решения извън Китай, включително в САЩ.“
Уебсайтът на Nippon Steel изброява девет предприятия, които компанията управлява в Китай. Те включват съвместно предприятие за производство на автомобилна стомана с подразделение на China Baowu Steel Group Corp. - понастоящем най-големият производител на стомана в света - което датира от почти две десетилетия.
Говорителят заяви, че „целта на компанията е да повиши конкурентоспособността на U.S. Steel на световния пазар на стомана и да реши проблемите със свръхпроизводството и свръхкапацитета в индустрията, които до голяма степен се дължат на Китай“.
Белият дом и Министерството на финансите отказаха коментар.
Според интегрирания доклад за 2023 г. до акционерите Nippon Steel има девет обекта в Китай сред глобалната си производствена база. Компанията е добавила съоръженията към портфолиото си от активи в периода 2001-2013 г. - ключов период на безпрецедентен ръст на търсенето на стомана в Китай.
Тази епоха отдавна е критикувана от американските производители на стомана като време, през което Китай масово е свръхпроизвеждал сплавта и е изхвърлял излишния метал в САЩ и останалата част на света, което е сринало световните цени и е довело до нерентабилност на много някога доминиращи американски стоманодобивни компании.
Въпреки че общото производство на Nippon от тези съоръжения е доста малко в сравнение с глобалното производство - само 3,6 млн. тона капацитет годишно от общо 66 млн. тона - то представлява предизвикателство, което компанията може да се наложи да преодолее, за да получи одобрение.
Политическият отзвук от загубата на работни места в производството на стомана и други сектори е мощна сила в американската политика, а възстановяването на секторите е ключов ангажимент на кампаниите на Байдън и Тръмп.
През последните две десетилетия се наблюдава възходът на Китай като световна стоманена и икономическа сила. През 2000 г. Китай е произвел 127,2 млн. тона в сравнение със 101,8 млн. тона в САЩ. Разликата се е увеличила, като през 2022 г. Китай вече е произвел повече от 1 млрд. тона стомана спрямо 80,5 млн. тона за САЩ. Едновременно с това в САЩ вносът на китайска стомана непрекъснато нараства, като през 2014 г. достига почти 3 млн. тона.
Нарастването на вноса натежа на местните производители, тъй като цените на стоманата в САЩ паднаха под 400 долара за тон. Това привлече вниманието на администрацията на Обама, която наблюдаваше редица търговски дела, довели до въвеждане на мита върху вноса от Китай и други държави.
Този агресивен подход доведе до спад на китайския внос със 72% до 2016 г. Едва година след началото на президентството си Тръмп прие мита по раздел 232 за стоманата, които на практика елиминираха повечето вносни стоки от Китай. През 2020 г. китайският внос възлизаше на едва 400 000 тона.
Производителите и американските законодатели обаче сега предупреждават за китайската стомана, която се доставя през съседни държави като Мексико.