Пристанища в Калифорния въвеждат улавяне на замърсяването на въздуха от корабите

Морското корабоплаване е отговорно за замърсяването на въздуха, което може да навреди на здравето на хората, живеещи в близост до пристанищата

17:04 | 17 февруари 2024

Автор: Мишел Ма

Снимка: Bloomberg L.P.

На пръв поглед пристанищата на Лос Анджелис и Лонг Бийч изглеждат като всички останали в света. Те са едни от най-натоварените в света, съседните съоръжения бръмчат от огромни контейнеровози, танкери и автовози, които влизат и излизат, и от кранове, които качват контейнери на чакащи камиони.

Но в пристанището на Лос Анджелис един любопитен спътник се настанява в близост до акостиралите кораби: яркозелена баржа с масивна 270-метрова огъваща се ръка, надвиснала над комина на контейнеровоза, която държи система от маркучи, филтри и помпи, събиращи изгорелите газове като гигантски аспиратор.

Морското корабоплаване е не само основен източник на емисии на въглероден диоксид. Този отрасъл е отговорен и за замърсяването на въздуха, което може да навреди на здравето на хората, живеещи в близост до пристанищата. Зелената баржа е опит на един стартъп да се справи с проблема при източника му, въпреки че компанията, която стои зад нея, трябва да измине дълъг път, за да внедри технологията си в значителен мащаб.

Базираният в Лонг Бийч стартъп STAX Engineering за първи път е внедрил своята технология за улавяне на замърсяването в няколко пристанища, за да обслужва плавателни съдове в пристанищата на Лос Анджелис, Лонг Бийч и Оукланд. Системата се захранва с възобновяем дизел и е проектирана да улавя и филтрира отработените газове от контейнеровози и автовози, като премахва 99% от дизеловите частици и 95% от азотните оксиди. След това тя освобождава газ, лишен от замърсяване, който е смес, включваща CO2 и водни пари.

Замърсяването на въздуха е основен фактор за негативните последици за здравето, особено за общностите в неравностойно положение, които често се намират в близост до пристанища. Малките частици, изпускани от корабите, както и от автомобилите и фабриките, допринасят за милиони смъртни случаи годишно и струват милиарди долари за медицински грижи и пропуснати работни дни. Само пристанищата на Лос Анджелис и Лонг Бийч произвеждат около 100 тона смог дневно - количество, по-голямо от емисиите на 6 милиона автомобила, според Института за изследване на околната среда и енергията.

Още по темата

ЕС се стреми да намали 90% от емисиите до 2040 г. Какво означава това?

За да се справи с този проблем, Калифорнийският съвет за въздушни ресурси (CARB) въведе разпоредби, според които някои корабни плавателни съдове трябва да намалят емисиите си по време на акостиране с поне 80%. Един от начините за това е свързването към бреговата електрическа мрежа чрез удължител, което позволява на корабите да изключват своите спомагателни двигатели, отделящи вредни емисии. Според анализа на CARB разпоредбите ще доведат до 90% намаляване на замърсяването и 55% намаляване на потенциалния риск от рак за общностите в близост до пристанищата.

Но подготовката на технологиите и инфраструктурата за намаляване на емисиите, особено за по-големи кораби като кораби за насипни товари, танкери и автовози, е предизвикателство, което "ще отнеме известно време", заяви главният изпълнителен директор на пристанище Лонг Бийч Марио Кордеро на срещата на върха на BloombergNEF през януари. Корабите, както и терминалите, трябва да бъдат преоборудвани, за да се осигури възможност за свързване с бреговата електрозахранваща мрежа, което е скъпа и продължителна задача.

Според главния изпълнителен директор Майк Уокър системата на STAX е алтернатива за тези кораби, които или нямат съществуващи възможности за брегово захранване, или не могат да бъдат модернизирани. "Бреговото захранване в крайна сметка ще се изгради, тъй като те могат да финансират [системите] и да ги изграждат", каза той. "Улавянето и контролът ще се появят и ще запълнят тази празнина междувременно."

Досега баржата на компанията в пристанищата на Лос Анджелис и Лонг Бийч е обработила 44 кораба, като капацитетът ѝ е да обслужва 146 кораба годишно. Това обаче е малка част от близо 4000-те кораба, които посещават тези пристанища годишно.

Понастоящем разпоредбите на CARB се прилагат за контейнеровози в цяла Калифорния, но през 2025 г. се очаква да обхванат и автомобилните превозвачи, а през 2027 г. - танкерите. Около 15% от контейнеровозите са оборудвани с брегови електрозахранващи връзки, а около 68% от контейнеровозите са свързани с бреговите електрозахранващи системи на пристанищата или използват еквивалентен метод в пристанището на Лос Анджелис през 2021 г., според доклад на Агенцията за опазване на околната среда от 2022 г.

Дали корабите ще инсталират оборудване за захранване от брега, зависи от това колко често посещават калифорнийските пристанища; за тези, които пътуват често, това може да има по-голям икономически смисъл, отколкото за еднократните посетители. Технологията за улавяне и контрол може да бъде идеално решение за последните, особено като се има предвид голямата глоба за превозвачите, които не спазват разпоредбите на CARB.

Инсталирането на брегова електрозахранваща инфраструктура е "много скъпо", заяви Майкъл ДиБернардо, заместник-изпълнителен директор по маркетинга и връзките с клиенти в пристанището на Лос Анджелис, по време на срещата на върха на BNEF. Разходите за това са "около 20 млн. долара за въвеждане на електрическа инфраструктура, за да се включи корабът".

Още по темата

Трябва ни имунизация срещу отричащите климатичните промени

Ето защо индустрията търси алтернативи, добави той.

В крайна сметка, както бреговата енергия, така и улавянето и контролът са мостови решения, тъй като морската корабоплавателна индустрия бавно преминава към по-чисти горива като метанол и амоняк. Но този екологичен преход отнема време, а междувременно превозвачите се нуждаят от начин да намалят емисиите от застаряващите си и скъпоструващи за преоборудване кораби.

STAX събира от превозвачите почасова такса за използване на своята система, която е първата, получила разрешение да обслужва както контейнеровози, така и автомобилни превозвачи в тези две пристанища. В момента компанията тества технологията си и на кораби от класа на танкерите, които обикновено имат многобройни точки на изхвърляне на изгорели газове, включително двигатели и котли, за които очаква CARB да издаде разрешение за използване по-късно тази година. STAX също така очаква разрешение за експлоатация на втора баржа в пристанището на Оукланд. Понастоящем две други компании - AERAS Technologies и Clean Air Engineering- Maritime - са оторизирани да обслужват контейнеровози в пристанищата на Лос Анджелис и Лонг Бийч със системи за улавяне и контрол.

Въпреки че в повечето пристанища извън Калифорния не се прилагат строгите стандарти за емисии и замърсяване на въздуха на Златния щат, Уокър заяви, че към него са се обърнали превозвачи, заинтересовани от внедряването на технологията на други места, по настояване на техните инвеститори и управителни съвети, ориентирани към ESG. Той смята, че Калифорния е водеща в ограничаването на смога от океанските плавателни съдове, точно както е направила при въвеждането на строги стандарти за смог за автомобилите. Това в крайна сметка може да доведе до "глобален пазар" за технологии за улавяне и контрол на емисиите.

Сред инвеститорите на компанията е актьорът и активист за опазване на околната среда Едуард Нортън, който е и председател на борда. Понастоящем компанията разполага с две пречиствателни баржи, като планира до 2025 г. да построи 20 на стойност около 10 млн. долара на плавателен съд. Според Уокър това би било достатъчно, за да се обслужват всички пристанища в щата.

Крайната цел на STAX, според основателя, президента и главния технологичен директор Боб Шарп, е да модифицира и модернизира системата си, за да улавя и CO2 в допълнение към замърсяването на въздуха. Наскоро компанията получи безвъзмездна помощ за технологии от CARB, част от която включва изпитание за улавяне на въглерод, в допълнение към провеждането на тестове за безопасност на танкери.

Чистите горива като метанола ще бъдат от съществено значение за постигане на целта на Международната морска организация за нулеви нетни емисии до 2050 г. Но решаването на проблема с емисиите в пристанищата може да изиграе важна роля, особено при положение, че свързаните с корабоплаването емисии ще се увеличат наполовина до 2050 г., ако не бъдат контролирани.

"Това, което имаме сега, е тази мрежа от разпределени превозни средства за улавяне, които ще обработват предварително NOx [азотен оксид] и PM [прахови частици] от всички тези кораби, и сега можем да изградим решение за въглеродните емисии", каза Уокър.