Парламентът на Германия е на път да одобри бюджет за 2024 г., но това вероятно ще даде малко отсрочка в продължителния спор за паричните средства.
Законопроектът, който ще бъде одобрен в петък, ще разреши най-належащия спор, предизвикан от съдебно решение в средата на ноември относно държавните заеми. Въпреки че това беше най-трудното изпитание досега за коалицията на канцлера Олаф Шолц, за бюджета за следващата година се очертава още по-трудна битка.
Според запознати с изчисленията проблемът, пред който е изправен алиансът на трите партии, е недостиг от около 20 млрд. евро за финансовия план за 2025 г. Справянето с този проблем ще изисква компромис между политическите партньори, които току-що прекараха месеци в борба за постигане на съгласие на четири очи на фона на улични протести в публичното пространство.
Това противопоставяне илюстрира до каква степен решението на Конституционния съд, което постави под съмнение използването на задбалансово финансиране, издърпа килима изпод правителството на Шолц. Това означаваше, че огромните ангажименти за разходи, залегнали в основата на коалиционното споразумение, изведнъж се оказаха ограничени от лимит на заемите, който партиите смятаха, че са заобиколили.
Бюджетът, договорен за тази година, връща Германия към конституционната спирачка на дълга, която беше спряна от 2020 г. - първо заради пандемията, а след това и заради последиците от руската инвазия срещу Украйна.
Постигането на това споразумение струва скъпо на правителството. Бюджетната криза допълнително намали популярността на либералните Свободни демократи на министъра на финансите Кристиан Линднер, социалдемократите на Шолц и Зелените на Роберт Хабек, като добави и загубата на подкрепа, която те вече имаха по време на постоянните борби през изминалата година.
Постигането на новото споразумение отне повече от месец. Сред резултатите от преговорите бяха съкращенията на социалните помощи и субсидиите, които бяха насочени главно към селскостопанския сектор и доведоха до излизането на земеделските производители на улицата в продължение на седмици.
Към тях се присъединиха хиляди други разочаровани граждани, както и представители на крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD) - политическа сила, която заплашва да постигне нови успехи на изборите за Европейски парламент тази година и на регионалните избори, които се провеждат в източните й области.
Компромисът, който Шолц, Линднер и Хабек постигнаха за тази година, изискваше отстъпление от част от бюджетните съкращения за земеделските производители и използване на резерв от над 6 млрд. евро.
Но поради враждата, създадено от тази битка, сега законодателите в Берлин не могат да си представят как коалицията ще продължи с финансовия план за 2025 г.
Няма да е възможно да постигнем споразумение по този въпрос, без да накараме хората да усетят болката, каза високопоставен служител, който говори при условие за анонимност, тъй като дискусиите остават поверителни.
Предвид факта, че увеличаването на данъците е червена линия за Свободната демократична партия (FDP) на Линднер, единствената възможност е да се намалят разходите и субсидиите. Друг спорен момент е необходимостта от модернизиране на въоръжените сили на Германия и спазването на насоката на НАТО за 2% от продукцията на страната по отношение на разходите за отбрана.
По-устойчивото решение за реформиране на ограниченията върху заемите не е политически жизнеспособно, тъй като изисква мнозинство от две трети в парламента. Фридрих Мерц, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Германия, консервативния Християндемократически съюз (CDU), вече го изключи. FDP също е против.
След като вниманието се насочи към новия кръг от преговори за бюджета, групата независими икономически съветници на правителството представи тази седмица набор от предложения, с които да се опита да излезе от задънената улица. Предложенията съдържат три основни елемента:
Според Моника Шнитцер, професор по сравнителна икономика в Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан", която председателства дискусията, предложението "увеличава гъвкавостта на фискалната политика".
"То дава възможност за ориентирани към бъдещето публични разходи и регулира прехода след извънредна ситуация, без да се подкопава устойчивостта на публичните финанси", каза тя.