Държавите - членки на ЕС, подкрепиха план за заделяне на милиарди евро от печалбите, произтичащи от замразяването на активите на руската централна банка, като първа стъпка към евентуалното им използване за възстановяването на Украйна, пише Financial Times. Единодушното решение от понеделник - което предстои да бъде официализирано през следващите седмици - е част от демонстрацията на подкрепа на блока за Киев преди втората годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия.
Освен това то е в навечерието на срещата на върха в четвъртък, на която се очаква лидерите на ЕС да подпишат финансова подкрепа за Украйна в размер на 50 млрд. евро. От 260-те млрд. евро руски валутни резерви, блокирани през 2022 г. в отговор на инвазията на Москва, 191 млрд. евро се намират в белгийския Euroclear, централен депозитар за ценни книжа, и генерират милиарди, тъй като ценните книжа достигат падеж и се реинвестират.
Съгласно споразумението, сключено в понеделник, печалбите, генерирани от Euroclear, ще се осчетоводяват отделно и няма да бъдат изплащани като дивиденти на акционерите, докато страните от ЕС не вземат единодушно решение за създаване на "финансова вноска в бюджета на ЕС, която да бъде събрана от тези нетни печалби в подкрепа на Украйна", се посочва в проектодокумента, видян от Financial Times. Тази такса ще бъде "в съответствие с приложимите договорни задължения и в съответствие с правото на [ЕС] и международното право", се добавя в текста.
Не е определен срок, в който да бъде направено такова отделно предложение. Предложението е насочено само към бъдещи печалби и няма да се прилага със задна дата. Страните членки ще определят също така каква сума ще могат да задържат централните депозитари на ценни книжа, в допълнение към сумите, необходими за покриване на правните и управленските разходи.
Предложенията на Европейската комисия за работа с активите от декември не предвиждаха изземване на печалбите и прехвърлянето им в общия бюджет на ЕС, предвид опасенията на Европейската централна банка и критичните столици, че това може да предизвика финансова нестабилност и да провокира ответни мерки от страна на Русия.
Отделен стремеж, воден от САЩ и подкрепян от Обединеното кралство, Япония и Канада, за пълна конфискация на руските активи, а не само на печалбите, среща съпротивата на европейските членове на Г-7, по-специално Германия, Италия и Франция.