Владимир Путин проверява дали САЩ са готови да започнат преговори за прекратяване на руската война в Украйна. Според двама души, близки до Кремъл, той е отправил запитване към САЩ по косвени канали, за да даде знак, че е отворен за дискусия, включително потенциално за бъдещите договорености за сигурността на Украйна.
Представители на САЩ твърдят, че не са запознати с предполагаемите увертюри, които може би представляват тест, и не виждат признаци, че руският президент има сериозни намерения да търси начин за прекратяване на сраженията, които са в смъртоносна безизходица, докато войната навлиза в трета година.
Намеците за руска готовност за преговори - дори да са неискрени - могат да допринесат за насаждане на разделение сред съюзниците на Украйна, да изолират Киев и да подкопаят усилията на президента Володимир Зеленски да спечели подкрепа за собствената си мирна формула, която призовава за пълно изтегляне на Русия.
Близките до Кремъл, които помолиха да не бъдат назовавани, заради поверителния характер на разговорите са заявили, че сигналите са били предадени на висши американски служители миналия месец чрез посредник, когото отказаха да назоват. Според тях Путин може да е склонен да обмисли възможността да се откаже от настояването си за неутрален статут на Украйна и дори в крайна сметка да се откаже от противопоставянето на евентуално членство в НАТО - заплахата от което беше основното руско оправдание за инвазията.
Това обаче ще стане на цена, която Киев категорично отхвърля - приемане на контрола на Кремъл върху територията, която е окупирана от руснаците през последните години, което сега се равнява на около 18% от Украйна, включително земи, завзети след началото на инвазията преди две години.
"Президентът Путин неведнъж е заявявал, че Русия е била, е и ще продължи да бъде отворена за преговори за Украйна", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в отговор на въпрос на Bloomberg News. "Ние сме решени да постигнем целите си. И бихме предпочели да я завършим с дипломатически средства. Ако това не стане, военната операция ще продължи, докато не постигнем целите си".
Той не коментира готовността на Русия да се откаже от противопоставянето си на членството на Украйна в НАТО. В петък Песков заяви пред руските държавни информационни служби, че това "не е вярно".
"Не сме запознати с описаните промени в позицията на Русия", заяви говорителката на Съвета за национална сигурност на САЩ Адриен Уотсън. "Украйна сама ще реши дали, кога и как да преговаря с Русия".
Макар че САЩ "винаги са отворени" за преговори, "в този момент не го виждам такава възможност", заяви държавният секретар Антъни Блинкен на Световния икономически форум на 17 януари, когато беше запитан за перспективите за договаряне на дългосрочно прекратяване на огъня.
"Трябва да има готовност от страна на Русия да се ангажира, да преговаря добросъвестно, въз основа на основните принципи, които бяха оспорени от нейната агресия - териториална цялост, суверенитет, независимост", каза Блинкен.
Публично Путин не е дал признаци, че е готов да спре на сегашните фронтови линии. Киев, подкрепян от САЩ и други съюзници, заявява, че има за цел да възстанови всички земи, завзети от силите на Москва, и че отказът от тях би бил труден за Зеленски от политическа гледна точка. Но тъй като жизненоважната помощ от САЩ и Европейския съюз в размер на 110 млрд. долара е обвързана с процеса на одобрение, перспективите пред способността на Украйна да продължи борбата в дългосрочен план са несигурни. За разлика от нея Русия е пренастроила икономиката си да води война и е подготвила доставки на оръжия и друга подкрепа от Иран и Северна Корея.
За руснаците е изгодно всички да мислят, че има заден канал и че той е толкова секретен, че никой не може да разбере какъв е, защото това адски плаши украинците", казва Фиона Хил, бивш високопоставен служител на Белия дом, отговарящ за Русия.
"Руснаците искат да ни създадат тази представа, че каналът е там и че всичко зависи от САЩ, така че никой или нищо друго не играе роля", добави тя. "Това е класическа руска игра."
Идеята, че има таен резервен канал, се разпространява и в европейските столици, въпреки че официални лица отричат да знаят нещо за него.
"Чух тези слухове и не знам какво да кажа за тях - дали това е с цел да се спечелят политически ползи, да се възприемат като умерени", заяви шведският съветник по националната сигурност Хенрик Ландерхолм в интервю във Вашингтон, където се среща с американския си колега Джейк Съливан.
"Путин очевидно би бил много щастлив, ако успее да постигне споразумение, основано на сегашните териториални придобивки, което, разбира се, е изключено за нашите украински приятели."
Фьодор Лукянов, председател на прокремълския Съвет за външна и отбранителна политика в Москва, заяви, че всяко споразумение, което формализира руския контрол върху окупираните земи, "би било равносилно на създаването на нова система за сигурност в Европа, което всъщност е основната цел на Путин от самото начало. Но сега няма признаци, че някой е готов за това".
Представители на САЩ постоянно твърдят, че не са видели признаци, че Русия е готова за сериозни преговори. Но след като контраофанзивата на Украйна през миналата година - подкрепена с десетки милиарди долари съюзническо оръжие и подкрепа - не успя да донесе големи успехи, надеждите за изтласкване на руските войски назад избледняват.
За Путин предотвратяването на присъединяването на Украйна към НАТО е едно от най-често повтаряните му оправдания за инвазията и няма публични признаци, че е променил мнението си.
"Насочваме се към патова ситуация, замразен конфликт, в който Украйна се фокусира повече върху защитата и възстановяването на това, което има, отколкото върху опитите да си върне Донбас и Крим", казва Чарлз Купчан, старши сътрудник в Съвета за международни отношения, визирайки украинските земи, завзети от Москва. "Това е фактическа промяна на политиката, дори и да не е обявена от САЩ и Украйна."
Нахлуването на Русия съживи алианса на НАТО, като Финландия и Швеция прекратиха десетилетията на неутралитет, за да се присъединят към него. Преди войната перспективите на Украйна за членство бяха в най-добрия случай далечни.
Путин може да би счита, че Украйна ще бъде изправена пред дълго чакане и ще бъде уязвима от съпротивата на отделни европейски лидери като унгарския министър-председател Виктор Орбан и новия премиер на Словакия Роберт Фицо, който обеща да наложи вето на молбата на Киев за членство в НАТО. В САЩ бившият президент Доналд Тръмп, републиканският кандидат за президент, намекна за излизане от алианса и обеща бърза сделка с Путин за прекратяване на войната.
"Не вярвам, че Путин е готов да преговаря в този момент, с което искам да кажа, че не мисля, че е готов да направи каквито и да било отстъпки", заяви Пол Сондърс, президент на Центъра за национални интереси във Вашингтон. "Сигурен съм, че той с удоволствие би преговарял за отстъпките на другите спрямо Русия".
Миналия месец "Ню Йорк Таймс" съобщи, че посредници са предали на американски официални лица, че Путин е проявил интерес към прекратяване на огъня, което би замразило войната по сегашните фронтови линии.
През изминалата година бяха осъществени неофициални контакти с участието на американски и руски посредници в опити да се проучат перспективите за мирни преговори. В тези така наречени инициативи "Track 2" обикновено участват хора без официални позиции, което позволява на техните правителства да отричат каквато и да е роля в дискусиите, като същевременно са информирани за това, което се говори. Не е ясно обаче дали в момента се полагат някакви значителни усилия.
Зеленски и швейцарският президент Виола Амхерд обявиха по-рано този месец плановете си за провеждане на мирна конференция на високо равнище в Швейцария, тъй като Киев търси подкрепа за своя проект за възстановяване на границите на Украйна от 1991 г. Зеленски заяви, че Русия няма да бъде поканена. Руският външен министър Сергей Лавров се срещна с швейцарския си колега Игнацио Касис в ООН в Ню Йорк във вторник. Руската страна разкритикува "безразсъдната подкрепа на Берн" за Украйна, съобщиха по-късно от външното министерство в Москва.
"Руснаците, от Путин насам, от месеци публично заявяват, че са готови да разговарят", каза Самюел Чарап, старши политолог в корпорацията RAND. "Това може да е капан, блъф или хитър опит за вкарване на клин. А може и да е истинско. Докато някой не провери това твърдение, никога няма да разберем със сигурност."